— Ще се появиш без предизвестие в четвъртък вечер и тя ще ни даде колата си?
— Беше доста хлътнала по мен. Ако искаш да знаеш, всеки път, когато се видехме, единствената ѝ мисъл беше да ме вкара в леглото.
— Аз помня по-различни неща, но, да… за известно време бяхте много гъсти.
Да видим дали старата магия на Бърт Нолан все още работи.
— Не бих нарекъл това план. По-скоро е едно последно изчукване, преди да свършим във федералния затвор. Но да опитаме — имам време колкото искаш.
Гонзалес трябваше да го признае пред себе си: изглеждаше в огледалото така, че нямаше начин да не мине за свещеник. А като бивш певец от хора знаеше и латински фрази.
Един от хората на Зо надникна в банята на клиниката и му направи знак да го последва.
— На какво толкова се радваш? — попита Чумаков, Уотърман във фоайето на „Парк стрийт хотел“. — Откъде знаеш, че не отиваш на погребение?
— Да, и то може да е твоето, Анатолий. Точно тази мисъл ме крепи.
Чумаков трябваше да се усмихне. Какво удоволствие щеше да е да предаде това парвеню на фалшивия му кръстник.
— Колата ни е отвън. Благодари на президента Путин, че плаща сметката.
48. Влак без полза
Петък, 14 март: Коломбо, полет SQ12 Сингапур — Токио, Токио
— Това е влакът ни. Трябва да тръгваме — каза Нолан. Групата им бе на границата на прикритието, но от ЦРУ нямаше и следа, което беше едновременно добре и зле. Може би нямаше да има отвличане, а направо убийство, като файловете на АНС щяха да бъдат… подарък за Русия в знак на благодарност за ликвидирането на Уотърман и него? Това звучеше доста нелепо.
— И защо да ти позволявам да отидеш там? — попита Чумаков.
— Защото файловете на АНС са на влака и ако аз не дам сигнала, ти никога няма да ги намериш дори ако претърсиш всеки пътник. Ако влакът не спре, експозето за теб заминава в интернет и ти свършваш в лагерите.
Чумаков каза нещо на руски и подчиненият му се приближи до Уотърман. Нолан не можеше да е сигурен, но изглеждаше сякаш Потните мишници бе забил пистолет в ребрата на кръщелника му. Отдалече Уотърман и Нолан изглеждаха с почти еднакъв външен вид, като високият метър седемдесет и пет Уотърман може би изглеждаше малко по-пълен, защото вятърът изпълваше малко голямата за габаритите му хирургическа престилка. Отдясно на него Юрий стисна Кайли над лакътя. Тя се дръпна рязко, но той отново я хвана с такава сила, че едва не я повдигна във въздуха.
Влакът беше на двеста и петдесет метра от тях и се движеше доста бързо. Те излязоха изпод прикритието, примигнаха под ослепителното слънце и тръгнаха между басейна и преградната стена. Нолан и Чумаков се прехвърлиха през стената, което означаваше спускане от височина метър и двайсет върху утъпкания насип от другата страна. Нолан махна на локомотива да спре, но машинистът реагира със забавяне. Влакът щеше да ги подмине. Чумаков коленичи на едно коляно до стената, изчаквайки останалите също да я прескочат.
Локомотивът спря със скърцане на спирачките на двайсет метра от мястото, където трябваше да го направи. Пътниците се струпаха на прозорците и завикаха на различни езици, ядосани от непредвиденото спиране. За да стигне до скрития глок, Нолан трябваше да мине от другата страна на релсите. Той се обърна към Чумаков и каза:
— Ние тримата ще пресечем релсите, а вие оставате от тази страна. Когато влакът потегли, ще ти хвърлят флашката. Ако имаш някакви проблеми с мен, реши ги сега, но остави семейството ми на мира. Предупреждавам те, че имам снайперист, който в момента се е прицелил в главата ти.
Чумаков инстинктивно се сниши и тръгна приведен към стената, а Нолан решително се отправи към локомотива.
Точно в 10:25 шофьорът спря откраднатия бетоновоз на върха на склона, извеждащ до входа на „Рокетс Клуб“. Порталът от ковано желязо бе останка от колониалното минало — широка шест метра грозотия, която 70-годишни пазачи с мъка отваряха всяка сутрин и затваряха всяка вечер, Балендра направи знак на водача да паркира и затвори портала въпреки протестите на възрастния охранител. От задния улей се изсипаха 400 килограма прясна смес. Шофьорът отвори капака, извади от строя двигателя, прибра ключовете в джоба си и изчезна в посока на Гале Роуд. За много дълго време никой нямаше да може да влезе или да излезе от „Коломбо Рокетс Клуб“ с кола.
Балендра се затича към основната сграда, но спринтира, когато чу два изстрела в бърза последователност.