Кайли вървеше пред Уотърман и Потните мишници към предната част на спрелия локомотив. Чумаков крещеше нещо на руски. Мутрата пусна Уотърман в мига, в който Нолан изтича покрай тях. Кайли свали мрежичката си за коса и посегна към кока си.
Главата на Уотърман се пръсна и опръска Нолан с кръв и мозък. Уотърман се свлече бавно, като в каданс, и едва сега до тях достигна звукът на изстрела. Тихо „изкашляне“ съвпадна със смъртта на Потните мишници и бликването на алена кръв изпод яката на памучната му риза. Нолан продължи да тича и заобиколи локомотива едновременно с Кайли. Чу се нов изстрел. Нолан очакваше да падне той или Кайли, но жертвата беше флотски командос, проснат мъртъв на двайсетина метра в посока на плажа, изпуснал до себе си картечен пистолет. Нови изстрели се разнесоха зад гърба му, но Нолан вече не можеше да каже дали са улучили мишените.
Качиха се на спрелия влак. Вътре цареше пълен хаос, пътниците бяха наклякали между седалките или на пода, крещяха и пищяха неистово.
— Дай ми гранатата! — извика той и я грабна от ръката на Кайли. Потърси с поглед мишената и видя Чумаков притиснат до стената, а кървящият Юрий по гръб на земята до него. Кървава следа по земята показваше как Чумаков го е изтеглил под прикритие. Потните мишници бе проснат по очи на плажа и приличаше на захвърлена парцалена кукла. Фернандо заработваше парите си. Нолан изтегли щифта на гранатата, но задържа пружинената дръжка стисната.
Патмараджа влезе през свръзката в първия вагон и изкрещя:
— Машинистът е застрелян! Аз изчезвам!
Извади жълтата флашка, която бе залепена към топка за крикет и сложена в малък найлонов плик, и отиде до един от прозорците, но преди да успее да я хвърли. Нолан го хвана за ръката, наведе се към него и извика:
— Хвърли я до стената, на пет-шест метра от онзи с пистолета!
Патмараджа направи добро хвърляне, така че флашката падна пред погледа на Чумаков, но достатъчно далече от него, за да се наложи да излезе от прикритието си и Фернандо да може да стреля по него.
Чумаков вдигна поглед и Нолан се подаде през прозореца, но задържа ръката си ниско долу и откъм вътрешната страна. Татаринът изгледаше готов да стреля по него, но вместо това се хвърли снишен към топката за крикет, без да се излага на снайперистите. Нолан вдигна ръката си, отпусна дръжката, пое въздух и започна да брои:
— Хиляда и едно, хиляда и две…
Подхвърли гранатата по парабола към криещите се руснаци, но тя експлодира по-близко до влака, отколкото до агентите от ФСС. Оглушителната ударна вълна го замая. Наклякалите зад него шриланкийци смекчиха падането му назад. Пътниците обезумяха и писъците на ранените се смесиха с крясъците на ужасените. Нолан надигна глава и потърси с поглед Кайли, която също беше в хоризонтално положение върху гърчещите се на пода на влака.
— Боб, ранен си! — викна тя, но той не чу гласа ѝ.
Беше ли Чумаков убит? Той беше без никакво прикритие пред очите му, но гранатата бе избухнала твърде рано. Нолан с мъка успя да се изправи. Смес от мозъка на Уотърман, както и кръвта на двамата, беше оцапала престилката му. Бърз поглед навън показа, че руснакът е паднал и не помръдва. Нямаше време да изпразни пистолета на Патмараджа по лежащото тяло, особено с дебнещи наоколо снайперисти.
— Трябва да стигнем до лодката! — извика той, макар пищящите му уши да не регистрираха никакъв звук. Кайли го последва по стъпалата на вагона.
Патмараджа беше пред тях и тичаше към надуваемата лодка, в която се намираше останалият жив командос. Куршумът на снайпериста улучи хакера встрани от дясната плешка, завъртя го и остави изходна рана с размера на чаена чинийка. Патмараджа падна по гръб и остана в съзнание, но те нямаха избор, освен да продължат да тичат, ако искаха да избегнат съдбата му.
— Дръж се близо до влака! — изкрещя Нолан.
При последния вагон Кайли се мушна сред бягащите пътници и зави към брега и лодката. Нолан я последва в очакване на куршумите, които щяха да сложат край на живота на единия или и на двамата.
Преди този сблъсък Сам Хекър и Дик Константайн не бяха прекарвали заедно в разговор общо повече от десет минути. Сега наваксваха пропуснатото време и заобиколно говореха за МН370, Телър, Матюс и Нолан. Константайн запази за себе си подозрението, че Нолан и УБН са прави за похищението, но абсолютно грешат, като смятат, че то е възложено от Компанията. Нолан и без това скоро щеше да ги напусне, а Хекър не беше от своите. Определянето на вината за МН370 щеше да бъде деликатна тема, която бе най-добре да намери вътрешно решение. Хекър му разказа повечето от онова, което той вече бе прочел в стенограмите на разговорите на Барлинг, но беше добре да получи същата информация и от законен източник.