Междувременно изчезването на МН370 започваше да изглежда все повече и повече работа на покойния Робин Телър. Въпреки щуротиите на онзи ненормалник Боб Нолан снимката от агента на емблемата на „Малейжа Еърлайнс“ върху сандъка с радиоактивно устройство явно бе в подкрепа на теорията за похищение.
Абсолютно минималното бе Бърнс да се дистанцира. Матюс отдавна бе забъркан в прикриването на Тофър/Телър, но нищо не можеше да свърже Бърнс с Телър, освен думата на Матюс. Нямаше начин Чарлз Текумзе Бърнс да падне за такава дреболия. И той се обади на секретарката си:
— Веднага извикай при мен някой от личен състав. Отстранявам от работа Лойд Матюс и това влиза в сила веднага. Трябва ми заповед. Извикай юрисконсулт да се погрижи за формулировката.
Кайли и Нолан се бяха вкопчили във въжето, което минаваше от вътрешната страна на подскачащата по вълните надуваема лодка. Стискаха зъби толкова силно, че не можеха да говорят. Нолан усещаше, че лявата му ръка е почти безполезна, а това удвояваше натоварването върху дясната и асиметрията го забиваше в Кайли при всяко килване на лодката. След минута излязоха от обхвата на снайпериста и рулевият намали амплитудата на зигзага, за да увеличи скоростта. Очите на Нолан го щипеха от солените пръски въпреки очилата. Отиваха на юг успоредно на бреговата линия, като Коломбо оставаше отляво, а Индийският океан отдясно. Погледът му отказваше да се фокусира, а мозъкът му бе като бъркани яйца. Беше в шок от смъртта на кръщелника си и все по-ясно усещаше собствените си рани. Пищенето в ушите му затихваше и той вече започваше да различава рева на извънбордовия двигател от плискането на вълните. Насочиха се към брега, вятърът стана попътен, също и вълните, и това намали наполовина подскачането. Нолан се загледа в кървавите петна по престилката си. Лявата му предмишница изглеждаше сякаш я е ръфал доберман.
Гретчен Доил беше вбесена.
— Трябва ни някой в „Рокетс Клуб“! Какво става, по дяволите?
Смяната на „Синамон Гранд Хотел“ с „Коломбо Рокетс Клуб“ я бе хванала неподготвена. След смъртта на Пат Лонг и заповедта на Пъркинс „Не пипай Нолан“ Дойл бе принудена да действа изключително внимателно. Най-доброто, което можа да направи, бе да изпрати на строежа на „Гранд Хаят“ трима души, които да държат под око цели четирийсет етажа. След като бе започнала престрелката, те се бяха съсредоточили върху долните нива. Когато и тримата задъхани бяха стигнали на изнесения покрив на първия етаж, наричан „подиум“, шоуто бе приключило.
Снайперистът приключи с подреждането на частите на разглобената пушка по гнездата в дунапрена на специализираното куфарче. Закопча заключалките и взе колта си 45-и калибър. Мина през балкона с идеята да излезе в коридора от стаята на Кайли, където бе по-малко вероятно да бъде изненадан.
Последният от екипа на ФСС чакаше на съседния балкон. Фернандо бе улучен от първите два куршума в гърдите и залитна, куфарчето с пушката падна на плочките. Той насочи колта към противника си, но преди да успее да стреля, последва трети изстрел и куршумът му пръсна челото.
Балендра чу изстрелите и изтича през коридора, като прескочи мъртвия агент на ФСС, когото бе убил преди минути, и с ритник изби вратата на стая 109. Фернандо беше мъртъв на балкона, а пердетата се развяваха от вятъра. Балендра се обърна да се махне, но замръзна, като видя гигант с вдигнат пистолет.
— Не… — възкликна той, пусна оръжието си и тъкмо вдигаше ръце, когато мъжът го застреля с два куршума в сърцето.
Стрелецът се обърна и изтича надолу по стълбите, през верандата и по стъпалата над стената към плажа.
Влакът беше спрял. До вагоните и по плажа имаше трупове, а Дойл продължаваше да няма нито един агент в „Рокетс Клуб“. Порталната врата бе блокирана, което ги бе принудило да заобикалят тичешком през плажа. Чумаков не отговаряше на номера, който бе дал. Преди десетина минути някаква надуваема лодка модел „Зодиак“ се бе стрелнала покрай посолството в посока юг. Преди пет минути стрелбата бе секнала.
Телефонът ѝ иззвъня. Беше Питър Алан, първият агент на Компанията, пристигнал на местопрестъплението.
— Началник, има един прострелян местен на плажа — мисля, че е флотски командос, поне десетина цивилни с шрапнелни рани и четири трупа между влака и подпорната стена.