— Прието разрешение за кацане и спиране, имаме видимост. Ноември танго танго — Нишимото изключи микрофона и каза на Дженкинс: — Ти поемаш, Джон.
Дженкинс взе щурвала и потвърди с: „Аз поемам“.
За да избегнат покриването на самолета с противопожарна пяна, което щеше да го извади от строя за дълго в допълнение към сметката от един милион долара за почистване, Нишимото обяви:
— Кулата в Ратмалана, успях да рестартирам двигателите, но оставам на мейдей. Ноември танго танго.
Дженкинс подаде тяга и тримира.
— Ноември танго танго, потвърждавам визуален. Разрешение за кацане и спиране. — И Дженкинс превключи радиото двукратно, което беше безгласен сигнал, че е твърде зает, за да говори. Макар долу покрай пистата пожарните коли да се носеха на бясна скорост и едва да избягваха сблъскване, вторият пилот приземи G550 по перфектен начин и рулира до далечния край, където завъртя машината и остана на празен ход.
Нишимото се обърна към Дженкинс:
— Отлична работа. Надявам се Адам Бърч и Мими Чан скоро да пристигнат, иначе ще осъмнем в пяна и с цялата служба за безопасност на глави те ни.
Двамата пилоти се заловиха със следполетната проверка. Знаеха, че са на минути от ново излитане, този път със или без разрешение.
Нолан трябваше да затвори очи. От слаломирането на Чанакя го бе хванала авто болест и усещането се засилваше от страданието и раните му. Не можеше да изтръгне от съзнанието си картината на изпаряващата се глава на Марк. Беше убил кръщелника си все едно му бе опрял пистолет в слепоочието и бе дръпнал спусъка. Беше загубил син. Но смъртта не спираше с Марк. Потните мишници, флотският командос, Юрий, влаковият машинист, Патмараджа — чиято кръв вероятно бе изтекла на плажа — Чумаков… по дяволите. Чумаков може и да бе още жив. Стрелбата продължаваше, когато бяха напуснали фаталния бряг. Надяваше се поне Балендра и Фернандо да са живи и да не са задържани.
Изпразни на една дълга глътка подадената му от предната седалка бутилка вода, после каза на командоса:
— Не ти разбрах името.
— Капрал Навийн Кулатинга, от Военноморската служба със специално назначение, сър. — От тона му Нолан разбра, че има работа с човек, който се чуди защо седи в кола за измъкване, шофирана от обезумял тийнейджър.
— Сигурен ли си, че можеш да ни закараш на пистата на ВВБ „Ратмалана“? Трябва да се качим там на частен самолет и да преследваме хората, застреляли приятеля ти, същите, които се опитаха да убият и нас.
— Казваше се капрал Санджай Де Соиса. И не ми беше приятел, беше ми… брат. Кръвта на братята е по-червена от водата в утробата. Ще направя нужното да се качите на самолета.
Нолан кимна и се обърна към шофьора:
— На какво разстояние сме от базата? — С несъразмерно дългите си ръце и сгърбената си поза Чанакя изглеждаше като мутирала богомолка, още повече че бръснатата му глава се въртеше наляво-надясно, за да оцени заплахите по пътя.
— Под десет минути — отговори той и натисна клаксона, сякаш за да подчертае отговора, като едновременно с това завъртя волана, за да избегне на косъм почти сигурна катастрофа.
Един от телефоните на Нолан бе оцелял в суматохата и сега избръмча два пъти в запечатания си пластмасов плик. Той прочете съобщението и погледна кога е изпратено — в 11:31.
— Жена ми и дъщеря ми са кацнали в Сингапур — каза той. Обърна се към Кайли и ѝ напомни: — Сега е моментът да се обадиш ти.
— Нямам властта да разпоредя освобождаването на семейството ти. Нали не очакваш да се обадя на председателя Гао?
— Не, искам да се обадиш в сингапурската Дирекция за вътрешна сигурност. Сигурен съм, че те ще могат да помогнат.
Гонзалес, ухилен до ушите, седеше в командния център на медицинската клиника на Зо — същата, в която се бяха отбили Нолан и Кяо в съботната нощ. Майорът лъскаше слънчевите си очила, а от устните му висеше цигара с поне два сантиметра пепел.
— Та значи отивам при него, сядам на леглото му и го питам: „Как се казваш?“. Старецът изграчва: „Питър… Питър Мулън“. Казвам му: „Питър Мулън, ако искаш да избегнеш вечния огън и проклятие, ще признаеш греховете си пред мен тук и сега. Нека поискаме благословията на Всевишния и се помолим заедно. След това ще извършим последния обред, понеже докторът ти ми каза, че умираш“. И можеш ли да си представиш, Мулън започна от 1960-а, когато добре опипал партньорката си на абитуриентския бал. Трябваше да му кажа: „Виж, не ме интересуват грехове на по половин век. Кажи ми какво си правил през последните две седмици“. Признавам му, за старец има страхотна памет. Пуснах приложението за запис на моя „Блекбъри“ и сега имам трийсет минути изповед в масово убийство и отвличане.