Зо го погледна и попита:
— Необходим ли ни е жив?
— Да, като свидетел.
— Но нали имаш записа?
— Да, на телефона ми е.
— Тръгвай веднага за посолството. И стой там под охрана.
— Аз… не разбирам — заекна Гонзалес.
— Хората на Тофър идват насам — каза Зо и погледна ролекса си. — Ще са тук до няколко часа, за да убият стареца. Трябва да си вървиш.
— А ти и хората ти ще се биете с тях?
Зо се изсмя:
— Не, ние си тръгваме след теб. Какъв е смисълът да те убиват без причина?
Посланик Стайлс издаде нова заповед:
— Алан да фотографира и снеме отпечатъците от мъртвия в хирургически дрехи на плажа и да ти изпрати всичко за идентифициране. Вероятно ще се окаже Уотърман, макар Нолан да си е боядисал косата, така че може да е и той.
Тонът на Дойл бе премерен:
— Нали ти казах, че агент Алан не отговаря.
В същия момент телефонът на Дойл иззвъня и тя извърна глава от Стайлс, докато разговаряше:
— Господин Григориев, какво можете да ми кажете? Трима от вашите са мъртви, а един е лошо ранен? Това директор Чумаков ли е бил? На хеликоптер е с телохранителя си? Да, да, разбирам… не, не намерихме никакви флашки на местопрестъплението. Надявах се, че нашият екип го е спасил. Но, разбира се, че Съединените щати нямат нищо общо с трагедията. Нямам представа кой е стрелял, но е имало двама противостоящи си снайперисти, единия на строежа на „Гранд Хаят“, другия — в „Рокетс Клуб“. Нолан е контролирал единия. Другият… Китай? Китай? Вижте, нямам време да гадая. Преследваме Нолан. Не, не знаем къде е, но няма да е трудно да бъде открит. Не, Съединените щати няма да възпрепятстват репатрирането на замесените руски граждани, било то ранени или не. Да, да, нека направим така. В такъв случай следващата седмица. Дръжте ни в течение. И благодаря, Владимир.
Дойл се обърна към Стайлс и събрания екип:
— Това беше резидентът на СВР Владимир Григориев. Мъжът, когото агент Питър Алан е задържал — едрият руснак, — го е свалил в несвяст със, както се изрази Григориев, „сублетален удар в главата“. Понеже Чумаков се е нуждаел от медицинска помощ, руснакът е решил, че няма друг избор, освен да избегне задържането. Изглежда, техният човек е нокаутирал Алан, върнал си е конфискуваните от него оръжия и е настоял да бъде извикан хеликоптер. Хеликоптерът е кацнал на територията на руското посолство и е излетял малко по-късно с Чумаков и телохранителя му на борда. После със сигурност се е насочил към шриланкийската болница, понеже те имат единствената площадка за кацане в страната. — Тя се извърна от посланичката и извика на заместника си: — Прати двама в болницата. Единият да отиде на хеликоптерната площадка, а другият да чака в спешното отделение.
— Началник, нямаме свободни хора. Алан е извън строя, трима наблюдават гълфстрийма, Лонг е мъртъв…
— Какви задачи имат тримата на строежа?
— На път са за посолството. Измъкнали са се на полицията.
— Използвай тях. Прати ги веднага в болницата. Да не задържат никого. Само да наблюдават и дискретно да снимат. Опитайте са да вкарате микрофони в операционната зала, в залата за рехабилитация и в болничната стая на Чумаков. Иди там и ти. Ще трябва да действате бързо. — Заместникът ѝ изхвръкна от стаята, без да изслуша докрай инструкциите ѝ.
Шийла Стайлс стана.
— Мисля, че е най-добре да се обадя по телефона на държавния секретар. Както се развиват нещата, май той ще иска да ги научи от първа ръка.
— Късмет с намирането на защитена линия за обаждането. Всичко е извън строя и така е от два часа. Вие, изглежда, не сте добре осведомена, мадам посланик. Освен това не трябваше ли да дадете пресконференция точно в този момент?
Стайлс изскочи от стаята.
Чартърът на „Харкорт“ чакаше в югозападния край на летище „Ратмалана“, готов за излитане, ако не беше пожарната кола, блокираща пътя му. Нишимото се обади на Кайли.
— Къде сте? — извикаха и двамата едновременно.
— Кацнали сме безопасно в далечния край на пистата в „Ратмалана“. Завийте на юг и ние сме на около километър от портала. Няма как да не ни забележите, понеже сме обградени от коли.