— Току-що спряхме на входа. Скоро ще ви видим. — И Кайли затвори.
Флотският командос спореше с постовия на входа. Чанакя лениво натискаше и отпускаше педала на газта, докато чакаха. Ръката на Нолан буквално го убиваше, а гръдният му кош сякаш гореше. Той се обърна към Кайли и каза:
— Казвам ти за последен път да се обадиш на ДВС. Ти си новият шеф на централата. Ричард Лум може да нареди на всеки, който отговаря за безопасността на летище „Чанги“. Кажи му, че двама сингапурски граждани са били на полета от Гуанджоу и са отвлечени. ДВС може да помогне на сингапурски граждани в затруднено положение, без да предизвиква международен инцидент. Това ще бъде жест на добра воля от МДС към ДВС. Освен това трябва да предупредиш Лум да очаква ЦРУ да предяви претенции към същите тези две лица, само че те не са извършили никакво престъпление.
— Това силно превишава пълномощията ми. Ще има последици.
— Ти не разбра ли вече, че единият снайперски екип беше от Китай? И че именно той искаше да ни ликвидира двамата с Марк, а вероятно и теб?
— Ти не каза ли преди, че снайперистите са били американци?
— Това беше за консумация от командоса, понеже трябваше да го убедим да ни качи на самолета. Китай е най-големият съюзник на Шри Ланка, така че не исках да го настройвам срещу нас. Руско-американският план е предвиждал ФСС или СВР да ни предадат на Щатите. А играта на Китай е била да ни убият двамата, макар да не схващам защо и аз съм в списъка. Мисля, че китайците може да решат да застрелят и теб, понеже си проблем. Имала ли си неприятности по служба напоследък? Има ли някой, който иска да се разправи с теб? Животът ти може да зависи от онова, което ще избереш да направиш след малко.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако не се обадиш на инспектор Лум, напусни колата и рискувай на воля. Ако се опиташ да ме убиеш, може и да успееш, но командосът, на когото преди малко дадох десет хиляди долара, ще те застреля. Ако дойдеш с мен, като минимум ти обещавам да разбереш какво е станало с МН370. Но ще е опасно. Там, където отиваме, дипломатическият имунитет не гарантира защита.
— От колко време чакаш да ми кажеш тези неща?
— По-дълго, отколкото можеш да си представиш.
— Дай ми номера, ще се обадя.
Телефонът на Кайли избръмча с ново съобщение от посолството: „Потвърди смъртта на Нолан“.
50. Свобода
Петък, 14 март: Сингапур, Коломбо
Джоани бе неспокойна. Пътниците за обратния полет вече се качваха. На тях не им бяха разрешили да слязат от самолета с останалите пасажери за Сингапур и сега — около час по-късно — изглеждаше, че тя и Мей Линг ще пътуват обратно към Китай и към затвора. Бърт все още се криеше някъде из Канада, а Боб бе избягал в Шри Ланка, за да помогне на Марк. Какво, по дяволите, ставаше със семейството им?
Мей Линг бе заспала дълбоко. Беше изтощена след толкова много напрежение през последните няколко дни. Джоани чу някакво раздвижване откъм предния салон. Говорещи на мандарин приглушени гласове се засилваха с приближаването към тях. Чу името ѝ да се споменава в гълчавата и извика на английски: „Тук съм! Отзад на ред 56!“. Викът ѝ събуди Мей Линг, която седеше до нея, но от външната страна, до пътеката. Китайският им пазач скочи и кресна на Мей Лин да седне. Тя обаче зае бойна стойка и изгледа оценяващо изненадания си противник, който бързо схвана, че предстои физически сблъсък. По пътеката дотичаха двама полицаи с барети на сингапурската полиция, въоръжени с картечни пистолети. Пазачът на Мей Линг отстъпи изненадан и едновременно с това загрижен и извади мобилния си телефон, който полицаят безцеремонно конфискува и нареди на мъжа да седне, да си сложи колана и да държи ръцете си така, че да се виждат.
— Мей Линг Нолан? Лам Шао Ин? — попита първият полицай.
— Да, да! — извикаха едновременно и двете.
— Добре дошли у дома! Вземете си личния багаж и ни последвайте.
— Но този човек ни е взел паспортите. — И Мей Линг посочи човека от МДС, който побърза да бръкне в джоба на сакото си и да предаде документите на втория силно смръщен полицай.
— Хайде, мамо. Да се махаме оттук.
— Веднага — въздъхна Джоани. — Не мога да ти опиша колко хубави ще ни се видят леглата ни у дома.
— Я повтори! — възбудено каза Дойл. — Алан е намерил 64-гигабайтова флашка в пластмасово пликче, залепено за крикет топка? И флашката изглежда неповредена? Незабавно я донесете тук! Страхотна работа!
В кабинета ѝ влезе шарже д’аферът Том Малаки.