— Ето с какво разполагаме за руснаците. Раненият от граната е Анатолий Чумаков, директор на отдел „Проследяване“ на ФСС. Той е капнал тук снощи с Уотърман и е контролирал развоя на операцията по размяната, когато тя се е издънила. Сега има шрапнел в мозъка. Може и да оживее, но ще му трябва по-деликатна операция от възможната тук. Стабилизирали са го и се надяват, че ще преживее обратния полет. Руският посланик помоли да им заемем въздушна линейка, за да транспортира Чумаков до Сингапур, понеже не разполагали с подобна тук. Потърсих посланик Стайлс, но тя е извън посолството. Какво ще кажеш?
— Хей, ти си от Държавния департамент, не аз. При спряна защитена връзка и предвид високия приоритет да не се докосва Нолан бих казала, че е добре да сме приятели с Русия. Така че да повикаме самолета от Сингапур и да ги превозим, какво толкова?
— Въздушната линейка пристигна снощи. В момента е на „Ратмалана“. Изглежда, някой е очаквал проблеми и я е извикал предварително.
— Нямах представа.
— Нещо друго… — продължи Малаки. — Тялото на плажа, дето е без лице, най-вероятно е на Уотърман. Скоро ще имаме потвърждение чрез пръстовите отпечатъци, но той има буйна кестенява коса, докато на Нолан е черна, с военна подстрижка. Освен това тялото е на по-млад и по-слаб мъж, отколкото Нолан някога е бил, ако се съди по досието му. Какво ще правим с медиите?
— Не знам. Остави го на мадам посланика. Отношенията с пресата и пиарът са по нейната част.
След като Малаки излезе, тя взе шифроблокче и започна да кодира съобщение с гриф „За лично ползване“ до Бърнс. Не го бе правила от двайсетина години, но смъртта на Марк Уотърман и връщането на файловете от АНС обратно в ръцете на Щатите бяха големи новини. Боб Нолан още беше на свобода, но това скоро щеше да се промени.
Турбодизелът на аудито ускори колата до 200 км/час само половин километър след минаването им през главния портал. Капралът със сдържана гордост разказваше как е използвал името на първото семейство, за да принуди постовия да го свърже по телефона с командира на базата. Историята бе, че Нолан е ранен съветник на президента Абейсурия, нуждае се от спешно евакуиране и е придружаван от висш дипломат на китайското посолство. Постовият бе потвърдил раните на Нолан и етническия произход на Кайли пред началника си, който бе дал разрешение. А Чанакя се бе постарал да стигнат до самолета, преди командирът на базата да размисли.
Колата закова и докато чакаха Дженкинс да спусне стълбата, Нолан имаше достатъчно време да помисли. Тези измъквания на косъм започваха да му стават навик: Хаваи през май 2013, Рангун миналата неделя, Сингапур само преди два дни, и сега Шри Ланка. Но беше спокоен — Мей Линг му бе пратила две текстови съобщения. Тя и Джоани бяха напуснали „Чанги“ и вече бяха на път за вкъщи. Сингапурската полиция и ескортът от Дирекцията за вътрешна сигурност се бяха справили с китайците на самолета, а впоследствие и с ЦРУ в салона за посрещачи.
Навийн помогна на треперещия Нолан да слезе от задната седалка и го поведе по стълбите зад вече качващата се Кайли. Когато се озоваха на борда, стисна ръката му и каза:
— Трябва да ми обещаете, че ще отмъстите за смъртта на брат ми. — И заби погледа на непримигващите си очи в очите на Нолан.
— Можеш да дойдеш с нас и да помогнеш да го направим — отговори Нолан.
— Трябва да се грижа за съпругата на брат ми и за малките му деца. Освен това трябва да обясня последните три дни и да защитя другите, които ни помогнаха. Ще е доста сложно. Но ти трябва да се закълнеш, че ще накажеш убийците!
— Заклевам се в децата си — каза Нолан.
Навийн се изпъна, козирува му отсечено, каза тихо нещо на Кайли и слезе от самолета. Дженкинс прибра стълбата и херметизира вратата. Нишимото включи двигателите и започнаха да рулират. Нолан видя през прозореца аудито да се движи успоредно на тях, за да може да се намеси, ако някой пожелае да се прави на герой и да се забие в самолета, за да попречи на излитането му. Чанакя може и да не бе много умен, но куражът му беше железен.
Нишимото натисна дросела, гълфстриймът се устреми по пистата, вдигна рязко нос и зави над морето. По оповестителната система се разнесе плътният глас на капитана:
— Предстоят ни почти шест хиляди километра до дестинацията ни, „Тръскот Фийлд“ на платото Мичъл, Западна Австралия. Ще летим девет часа днес следобед и вечерта. Ще установите, че сме добре заредени с безмитни напитки, а също и с местни кулинарни специалитети. Така че облегнете се, отпуснете се и очаквайте ескорт от изтребители, когато излезем над международни води. За онези от вас, които са пострадали от шрапнел или имат прострелни рани, разполагаме с аптечка.