— Наистина ли ще убиеш хората зад похищението? — попита Кайли.
— Възможно е да нямам избор, ако алтернативата е те да убият нас. Но точно в този момент смятам кротко да припадна.
51. Летаргия
Петък, 14 март: Бейрут, Коломбо, Токио, Заливът на адмиралтейството — Западна Австралия, Сингапур
Задъханият Аршад Маздаки, известен като Морморот, нахлу в кабинета на шефа си в офиса в бейрутското мазе. Беше спринтирал от стаята на хакерите, където китайските и иранските програмисти наблюдаваха развитието на DDOS атаката.
— Полковник Гилани, току-що научих от Абузаид, че руснаците са се отметнали от съгласието си да ни предоставят двеста сървъра. Този DDOS е обречен!
— Спокойно, момчето ми, спокойно. В този момент сателитите на НАГПР са извадени офлайн. Всичко се развива по плана. — Полковник Гилани току-що бе изпратил самохвалебствено съобщение до иранския Висш съвет по киберпространството. И сега щеше да размахва победна пура, ако пушенето тук не бе строго забранено.
— Сателитите наистина са извън строя, но само временно. DDOS атаката не успя да нанесе достатъчно поражения, за да ги остави офлайн за повече от още три часа. Руските сървъри щяха да са достатъчни, за да затворим НАГПР за много по-дълго… поне за няколко дни. Китайският зловреден софтуер прави за НАГПР невъзможно да изтегля и обработва сателитни изображения. При едновременното въздействие на DDOS атаката и китайския червей очаквахме НАГПР да заключи погрешно, че основната причина за блокирането на снемането на изображенията е само DDOS атаката.
— Значи всичко наистина се развива според плана — заключи Гилани.
— Само засега. Разбирате ли, господин полковник, китайските програмисти са програмирали червея си да се самоизтрие, след като DDOS-ът срине общата инфраструктура на НАГПР или в рамките на няколко часа от началото на атаката, което се случи първо. Причината беше да попречим на американците да свържат Китай с DDOS. Тъй като сървърите на НАГПР ще излязат пак онлайн по-късно днес, техният капацитет за обработване на изображения също ще се върне към норма.
Гилани не бе разбрал нищо от техно брътвежа, но поне едно нещо бе пределно ясно скапаните китайски неверници проваляха плана им.
— Кажи… кажи на програмистите от НОА да не пипат червеите си — изсумтя той.
— Много е късно за това. Червеите бяха вкарани преди много време по неразбираем за нас начин. Ръководителят на екипа от поделение 61398 Куо току-що ми каза, че НАГПР вероятно ще възстанови потока данни от сателитите си към 11:30 бейрутско време, тоест само след три часа.
— Могат ли китайците да ни помогнат с атаката?
— Не, те свършиха работата си. За няколко часа премаршрутизираха конфигурациите си, за да минимизират въздействието на липсващите руски сървъри и да осигурят DDOS атаката да използва всички налични възможности. Няколко от ходовете им бяха буквално поразителни, но всички това приключи.
— Сега ме изслушай много внимателно, Морморот. Няма да споменаваш за това пред никого. Изключи захранването на работните станции на китайския екип. Вземи със себе си охрана и конфискувайте мобилните им телефони. Заключете ги в охраняема заседателна зала и кажи на Хизбула да застрелят всеки, който излезе от нея.
— Но защо, господин полковник? Как това…
— Не задавай повече въпроси. Такава е волята на Великия аятолах и повече не ти трябва да знаеш.
— Да, сър.
Морморот излезе, но много по-бавно, отколкото бе влязъл.
Гилани въздъхна и вдигна слушалката. Предстоеше му тежък разговор.
— Госпожо посланик? — Директорът на МДС към централата в Коломбо не бе в добри отношения с посланик Ли Шиулан. Мадам Ли бе най-умният човек в посолството и не понасяше глупаци, което ѝ бе донесло прякора Драконката.
— Да, какво има?
— Ю Кайли току-що се обади с есемес. Все още е с Нолан, а той все още е жив. Заповядано ѝ е да остане с него, докато не потвърди смъртта му.
— Вие не наблюдавахте ли летището? Как им позволихте да излетят незабелязано?
— Не знаем. Бързината, с която се озоваха във въздуха, подсказва „Ратмалана“, на петнайсет километра южно оттук. Това не е международно летище за граждански полети и поради тази причина нямахме никого там.
— Къде е снайперският ви екип?
— Те… ъ-ъ… изглежда, са мъртви. И двамата имам предвид. Не отговаряха на радиоповиквания, така че се свързахме с нашия човек в „Гранд Хаят“. Той се качи на седмия етаж, над „подиума“, и намери там трима бели, американци или британци, да напускат мястото. Двамата наши са мъртви вследствие на огнестрелни рани. Взел е, без да го забележат, радиостанциите им, така че няма да бъдат свързани с посолството.