SQI2 кацна в 17:30 токийско време. Също като Матюс и Константайн, Хекър се залепи за телефона в мига, в който видя, че има сигнал. Обща тревога уведомяваше персонала на УБН по света, че комуникациите се незащитени, следователно всичко, което той получаваше, бе цензурирано. Липсата на съобщения от Нолан не го изненада. Преди излитане за Хаваи Райдър бе докладвал, че всичко е наред. Гонзалес се бе върнал в Рангун. Беше чул много интересна история от новия им приятел и обещаваше да прати стенограмата щом стигне в офиса. Хекър си каза, че трябва да се обади на Гонзалес за подробности, когато надеждната връзка се възстанови.
Реши да тегли чертата. Вече беше разпространил фалшивата снимка на сандъка с емблемата на MAS, но така или иначе засичането от спътник на повишената радиация в океана потвърждаваше същността. Телър беше мъртъв, а Мулън като че ли бе на път да го последва. Единствените аса в ръкава бяха изповедта на Мулън и стенограмата от разпитите с пристрастие на Джонсън. Ако последните някога видеха бял свят, Хекър щеше да свърши в затвора. Дори тези записи да останеха в тайна, ЦРУ разполагаше с предостатъчно срещу него, като се започнеше с пренебрежението към законите на Бирма, неподчинението на заповедите на УБН, забатачването на съвместното разследване с ЦРУ и накрая, незаконното разполагане на американски военен персонал. В допълнение към всичко това Матюс го мразеше от сърце и искаше уволнението му, за да защити корумпираната си позиция. Признанието на Мулън бе разликата между затвора и изкуплението. Той изпрати на Гонзалес есемес да побърза със стенограмата.
Едва скри ликуването си, когато видя Матюс да се обръща рязко и да поема в посока различна от тази на залата за пристигащите по международни линии.
— Накъде? Можем да използваме една кола… — каза той, но от изражението на Матюс личеше, че е настъпила промяна в плана.
Матюс едва не го опръска със слюнка, докато се разминаваха:
— Заповядаха ми да продължа за Вашингтон. Отстранен съм. Ще издействам това да бъде отменено и ще те видя уволнен и съден.
Константайн бе вървял редом с Хекър и определено бе подслушвал, но зова продължи до мига, в който погледна телефона си.
— Господи! И аз съм отстранен и трябва да летя за Вашингтон. — Пренебрегна протегнатата ръка на Хекър. Кажи на Нолан да се предаде, защото иначе не можем да гарантираме безопасността му.
Хекър спря и препрочете темите на над трийсетте имейла в пощенската си кутия, за да се увери, че все още е на работа. Докато довършваше втория преглед, пристигна нов имейл. Беше Стайнлагър с новината, че Бърнс, Константайн и Матюс са отстранени, без да се назовава причината. Понеже срещата се отменяше, Стайнлагър канеше Хекър да хапнат и да си поговорят. Скъпа вечеря за служебна сметка в един от най-добрите токийски петзвездни хотели с потенциала за пийване по нещо преди лягане в „Ропонги“ определено бе нещо освежаващо.
Ако се съдеше по вайкането на мама през последния час, тате сигурно бе преспал с всички индийки в Югоизточна Азия в нейната спалня, използвайки нейните копринени шалчета по отвратителен начин. Затова че лошите новини нямаха край, стана ясно от изпищяването на мама, докато сортираше натрупаната книжна поща. HSBC ги уведомяваха за закриването на сметка: пенсионната им сметка. Тате да гниел в Шри Ланка или където, по дяволите, се намирал.
Беше време да поднови кариерата си в Калифорния. Мей Линг потърси в интернет полети, с изключение на такива, които имаха междинно кацане в Хонконг; където дългата ръка на Китай можеше да я сграбчи пак. Намери полета на „Сингапур Еърлайнс“ с място до пътеката, натисна бутона за купуване и изчака одобрението на кредитната ѝ карта.
Стационарният телефон до настолния компютър иззвъня.
— Мей Линг Нолан? — попита гласът.
— Да — късо отговори тя.
— Ако се опитате да летите за Щатите, ще се случи едно от следните две неща: при кацането ще бъдете арестувана и вкарана в затвора по подозрение, че сте помагали на беглец или бегълци, или ще бъдете следена и комуникациите ви ще бъдат подслушвани, докато ФБР не събере доказателства за задържането ви по същите обвинения. Засега единственото място, където можем да ви гарантираме безопасност, е Сингапур. Кредитната ви карта ще работи за всичко друго, освен пътуване. Тази мярка е, за да ви осигурим защита.
Мей Линг се ядоса:
— И след като знаете всичко, можете ли да ми обясните защо баща ми е напуснал Сингапур? Трябва да разбера какво става.