— О… ще е по-лошо от това. Ако черното ЦРУ върти нерегистриран център за разпит, ще ни измъчват и разпитват, преди да ни убият.
— Не ти вярвам. Не вярвам, че е възможно да си толкова глупав, че доброволно да отлетиш към собствената си смърт, без да имаш резервен план.
— Вярно е, че го представям по-страшно, отколкото е. Предполагам с петдесет на петдесет, че ще получим подкрепа, ако този самолет изобщо някога кацне на „Тръскот“. Ако черното ЦРУ имаше участие в Коломбо, там щеше да има американски снайперисти и те щяха да застрелят първо мен, а не Марк или теб. Това, че съм още жив, навежда на мисълта, че МН370 е несанкционирана операция. Кацнем ли в Сингапур, сигурен съм, че ти ще бъдеш освободена, без да ти се случи нищо лошо. Общо взето, оценявам шансовете ти за оцеляване на поне седемдесет и пет процента.
— Благодаря ти, но не съм утешена от твоите вероятности. — Тя стана и отиде при шкафа за храна и напитки.
— Би ли погледнала какво има в аптечката? Трябва ми дезинфектант и суперлепило, за да затворя тази рана в предмишницата си. И би ли ми обяснила защо твоята страна се опитва да ме убие?
— Убий ме, но нямам представа. Ако знаеш причината, може би вече щеше да си мъртъв. Двете възможни причини са МН370 и файловете на АНС, които си взел.
— А, за файловете. Снайперистите първо застреляха Уотърман… случайно или нарочно. Предпочели са да го убият, вместо ЦРУ да го получи — и мен в добавка — и да разбере какво е имало във файловете, които Уотърман е изтъргувал в Хонконг за самолетен билет до Москва. Но ЦРУ вече е знаело това. Междувременно за мен се предполага, че имам копие от тези файлове — същото копие, каквото има и Китай. Значи Китай иска да ме убие, за да попречи… на кого?… На руснаците да получат това копие? Това е възможно, но звучи по-вероятно като нещо, което би опитало ЦРУ, а не Китай.
— А МН370? Защо Китай ще иска да те убива, вместо да остави истината да излезе на бял свят? — попита тя.
— Разгледай възможностите. Зад похищението може да стои Китай. Аз отхвърлям тази възможност, защото самолетът е кацнал в Южна Бирма, където думата на Китай не се чува, и защото основните изпълнители са бивши американски военни и/или ЦРУ без никаква очевидна китайска връзка. Следващата теория: Китай ще бъде компрометиран, ако самолетът бъде наистина намерен. Ценното карго на самолета като се почне с радиоактивната центрофуга, използвана за производство на обогатен U-235 за военни цели, — не е трябвало да се намира там и представлява доказателство, че Китай разпространява ядрена военна технология. Така че въпреки 152-мата китайски граждани на борда лидерите на Китай са решили, че е по-добре съдбата на МН370 да остане завинаги неизвестна. Това ми звучи логично, особено като се има предвид, че Телър наистина е свалил центрофугата от товарния отсек след кацането на самолета. Телър, изглежда, е накарал хората си да изхвърлят центрофугата в морето между Рангун и Пенанг, така че сега няма неоспоримо доказателство, с изключение на намереното от мен.
— Има ли още нещо, с което си могъл да ядосаш Китай?
— Миналата година координирах създаването на хакерски програми за инфилтриране на китайски държавни служители на ниско ниво, НОА и мрежите на службите за сигурност. Предполагам, че в ЦРУ има още петдесетина подизпълнители и аналитици, които се занимават със същото. Става дума за убождания и отмъщения от типа „око за око“, които ангажират поделение 61398 достатъчно, за да не посее опустошение сред ИТ инфраструктурата на най-големите американски компании. Никоя от тези дреболии не заслужава смъртна присъда. Смъртта ми по-скоро би застрашила почти осемстотинте служители на поделение 61398 да станат обект на равностоен ответен удар, който неизбежно би последвал.
— От това, което казваш, излиза по-скоро, че става дума за покриване на МН370. Точно затова моите шефове държат да умреш.
— Ако е така, то с моето убийство ти подпечатваш и собствената си смъртна присъда. Те не могат да знаят за този наш разговор.
Тя се наведе над него с ужасно изглеждащо шишенце яркочервен антисептик, беше го стиснала с палеца и показалеца си.
— Шшш… Ще намажа раните ти с меркурохром. Ще те заболи много. Но ако умреш, това поне ще ни спести маса неприятности.
— Все едно слушам жена ми.
— Пуснете ме! Не ме дръжте! — Чък Бърнс не искаше да се предаде без борба въпреки присъствието на двамата морски пехотинци, шефа на сигурността и Лавин. — Това е най-важният ден в Пасифика, откакто хвърлихме „Малчугана“ над Нагасаки през август 45-а, а вие ме отвеждате!
Измъчена до крайност, Лавин му каза: