— Може и да е на десет минути пеша, но продължава да е най-доброто кафе в Бейрут — отбеляза полковникът и облиза устни, докато небето потъмняваше от издигащия се облак прах и дим. Напълни отново чашите. Отвън на улицата хората тичаха към мястото на апокалипсиса. В далечината се разнесе приближаващото се виене на първите сирени.
Морморот бе потънал в мислите си. Все още го измъчваха молбите на десетината студенти, християни и сунити, които трябваше да игнорира. Похитителите им от Хизбула се бяха справили възможно най-професионално, подбирайки жертвите по пол, възраст и донякъде външен вид, така че да наподобяват максимално участниците в иранския хакерски екип. Когато спасителите изровеха разложените трупове, едва ли някой щеше да бъде идентифициран по нещо различно от документите си за самоличност. Той не разбираше и не можеше да произнесе и дума от ливанския арабски, на който го бяха нападнали неколцина от студентите. Разбираше напълно озадачението им, когато похитителите им свалиха превръзките на очите и срязаха свинските опашки на китките им, а после под заплахата с оръжие ги накараха да изпият поднесения им чай. Студентите прекрасно разбираха, че нещо не е наред, а тревогата им се подсилваше от виковете на мандарин, английски и фарси (значи проклетите китайски мръсници все пак знаеха фарси!), проникващи през стената на съседната заседателна зала, където екипът на НОА също се наливаше с чай за последно. В крайна сметка всички в двете стаи изпиха чайовете си и изпаднаха в несвяст. Непознатите в живота сега бяха свързани заедно завинаги два стажа под земята.
За четвърт милион долара мърлявият командир от Хизбула не само бе пулверизирал собствените си хора, но и бе опустошил цял квартал. Обяснено му бе, че идеята е да се създаде повече антиизраелска и антиамериканска пропаганда, но Морморот бе видял алчния блясък в погледа на арабина, когато бяха донесли куфарчето с парите.
Гилани изпълваше Морморот едновременно със страх и отвращение. Полковникът от Пасдаран Кудс бе настоял поддържащият персонал също да бъде оставен, както някога бяха погребвали благородниците с прислугата, за да има кой да се грижи за тях в отвъдното. Същите слонски дози GHB, популярния наркотик за изнасилване, бяха смесени с чай и бяха дадени насила на собствените им духовници, а после всички бяха върнати по работните им места, където след минути бяха заспали за последно.
Не можем да поемем риска един ден спасителите да изкопаят до това ниво. Ако враговете ми или китайците решат да преброят телата, броят трябва да отговаря на истинския. Ако израелците наистина са взривили сградата, вътре не може да няма обслужващ персонал.
Морморот не поставяше под съмнение логиката на полковника, тревожеше го липсата на хуманност.
Беше попитал защо просто не ги отровят и да приключат с това, но с изненада чу от полковника, че не бил убиец! Ако Аллах пожелаел да покани тези жертви в рая, щял да го направи в удобно за него време. Ако не, те щели да се събудят и сами щели да намерят всеки своя път към повърхността. Това беше пореден пример за лицемерието на полковника, но Морморот бе запазил мнението си за себе си, за да не се превърне в още един труп в сутерена.
Сирените на линейките от близката болница „Баман“ се състезаваха с тези на пожарите и клаксоните на полицейските коли. Морморот усещаше в устата си метален вкус, а тя бе суха дори след третата чаша кафе. Предполагаемо загиналият ирански екип беше в процес на извеждане по различни маршрути. Когато се приберяха по домовете си, те известно време нямаше да надигат глава, докато американците и китайците не престанеха да търсят някой, който можеше да уличи китайските хакери в съпричастност с DDOS атаката. Морморот се замисли за негативното отражение върху социалните му контакти, свързано с това да бъде смятан за официално мъртъв. Но след повече от три месеца живот под земята в Бейрут нещата едва ли можеха да се влошат забележимо.
Питаше се дали Гилани съзнава, че в момента и той е една от мишените на китайските убийци. Съмняваше се, че този факт би разтревожил човек като него. В този момент полковникът стоеше в дъното на заведението с пръст на ухото си, за да заглуши какофонията наоколо, притиснал телефона до провисналата си буза. Гилани нямаше търпение да съобщи в Техеран добрите новини, без да се замисля за нарушаването на комуникационния протокол. Макар в момента да течеше DDOS, трябваше да приемат, че американските сателити ще запишат всеки нешифрован телефонен разговор на фарси на територията на Близкия изток. Но… Гилани беше просто поредният престъпник, който носеше униформа на Пасдаран Кудс, когато се намираше в Иран.