— След като Съединените щати ни оставиха да прелетим над Сингапур, следва, че или ЦРУ е замесено на най-високо ниво и ни иска да сме тук, където лесно може да се уреди да изчезнем, или в Компанията има честни хора, които се опитват да разберат какво става в действителност. Оставили са ни на мира, за да ни проследят дотук, след което ще се намесят.
— И как да разберем коя версия е истинската? — поинтересува се Кайли.
— Ако утре сутринта в „Тръскот“ се появи австралийската армия или редовната им полиция, това ще е добрата новина. Ако обаче ни посетят от центъра за разпити или колегите им в АРС, или дори АСБР, това за мен е лошо. — Погледна Кайли и продължи: — Който и да дойде, ти ще заявиш дипломатическия си имунитет и ще поискаш връзка с посолството ви. Предполагам, че обаждането ти по-рано е било горе-долу в този смисъл.
Кайли не каза нищо, но се изчерви и се извърна, за да му демонстрира профила си отляво и някои чупки по тялото си.
— И какво толкова, по дяволите, има тук? — попита Нишимото.
— Мога да ти кажа, че съгласно десетките хиляди страници, които съм преглеждал за над трийсет години, двете най-секретни места в арсенала на ЦРУ са така нареченото Мидуест Депо и Клетката на влечугото. В Мидуест Депо се съхранява съкровищницата от оръжия, която разузнавателните ни агенции използват, за да подхранват въстанията срещу нашите противници. Всички онези немаркирани АК-47, РПГ-та и кутии с муниции 7,62 милиметра трябва да се складират някъде и мястото е именно Мидуест Депо. Така се нарича, но къде точно се намира не знам, макар да имам някои подозрения. Клетката на влечугото датира от края на шейсетте. Там ЦРУ обработва най-високопоставените пленници, заловени в хода на програма „Феникс“ и нейния заместник. Клетката на влечугото официално бе затворена, когато ЦРУ събра палатката си от Сайгон през 1974-та. Аз постъпих в ЦРУ през 1981-ва и получих допуск „Строго секретно“ през 1985-а. Веднага забелязах упоменавания на Клетката, следователно е продължила да действа. Към момента това може да е единственият незаконно съществуващ център за разпити след 11 септември. Допускам, че е бил официално закрит, но неофициално отворен отново от онзи, който стои зад похищението на МН370. Клетката на влечугото е или под земята тук, в „Тръскот Фийлд“, или някъде наблизо. — Нолан бе толкова изтощен, че чак му се виеше свят. Фокусира с труд погледа си върху лицето на Нишимото и продължи: — Кацнахме преди час и никой не почука. Мисля, че капитанът е прав и мястото се намира на кратък полет с хеликоптер оттук. Клетката на влечугото е мястото, където в момента се разпитват свалените от полет МН370. Всички останали на борда са вече мъртви. — Той се размърда, без да изпуска погледа на Нишимото. — Ако не си кацал с G550 в Бирма събота през нощта… откъде тогава взе хората и каргото?
— На смрачаване в събота кацнахме на остров Краби, северно от Пукет, Тайланд. Около шест часа в неделя сутринта кацна бял „Сайтейшън“ с изрисувана златна слонска глава на вертикалния стабилизатор. От него слязоха двама души — единият с качулка и в белезници. Другият беше облечен с костюм китаец. Той доведе окования на борда на моя „Гълфстрийм“. Прехвърлихме и не знам колко милиона в брой. Останахме на Краби още шест часа, докато чакахме полетен план. Накрая получихме от контролната кула разрешение за излитане. Както вече знаеш, кацнахме тук в неделя през нощта. Въоръжени с униформи, но без отличителни знаци, отведоха двамата ни пасажери и откараха парите. Беше незабравима гледка: опаковани в прозрачно полиетиленово фолио пакети от пачки стодоларови банкноти. След по-малко от половин час контролната кула в Даруин ни даде разрешение да излетим, макар да бяхме на ръчно осветена полоса. Регистрирах полетен план до Бруум, където презаредихме и спахме. Във вторник летяхме директно до Дубай и чакахме инструкции, когато постъпи чартърът на Адам Бърч. В сряда обърнахме посоката и отлетяхме за Сингапур, където на „Селетар“ се качихте вие двамата.
— И кой беше клиентът ти за всичко това? — зададе ключовия въпрос Нолан. Сърцето му се беше разтупкало.
Дженкинс и Нишимото се спогледаха. Дженкинс сви рамене и Нишимото отговори:
— „Консултантс Интернешънъл“, за които от предишни полети знаехме, че са фирма на ЦРУ.
— Проклет да съм!
— Какво означава това? — не разбра изблика му Кайли.
— Това означава, че най-вероятно ни чакат неприятности. Това е същата фирма на ЦРУ, която е наела чартъра на „Бандана“ — онзи контейнеровоз, на който е била атомната центрофуга. „Черна“ компания, със сигурност. Единственият въпрос е дали в момента е в ръцете на персонал на ЦРУ или на хора извън контрола на ЦРУ. Аз подозирам, че е второто. — Обърна се към Кайли и каза: — Ако можеш да издържиш нощта навън сама, най-добре е да намериш място, където да се скриеш. Стара сграда. Под скален откос. Когато се развидели, тук ще стане меко казано напечено. Не е нужно някой да разбере, че си тук. И когато се случи, каквото има да се случва, върни се на самолета и или се обади по радиото за помощ, или помоли тези двама господа да те отведат оттук.