На свободния парцел ставаше все по-светло и по-светло. Време беше вампирите да се приберат по ковчезите си. Нолан зае мръсното място на Зея отзад и след минута до него се намести Райдър.
— Мустаците ти жълтеят. Да не си повръщал?
— И още как! Виждал ли си труповете на трима изгорели живи? Не е приятна гледка, особено ако е по твоя вина.
— По дяволите…! Виж, това се случва. Животът е такъв. Не му позволявай да те парализира. — Райдър още беше възбуден от случилото се на Писта-1.
Качи се Хекър, който изглеждаше като победител в студентска научна изложба.
— Да тръгваме.
Двата бели джипа потеглиха, като оставиха майор Зо и хората му да се съвещават до пикапа.
Райдър каза на Хекър за случилото се — нарече го „Барбекюто на Боб“.
Хекър замислено каза:
— Телър явно има солидни връзки. Представяш ли си какво е да идентифицираш табела на кола в Рангун в събота през нощта…? Явно е безскрупулен кучи син. Да, това е извън всякакво съмнение.
Нолан върна неотваряния набор за снемане на отпечатъци и каза:
— Не можах да го използвам.
Кой знае защо, Райдър намери това за страшно смешно. Дори Хекър едва сдържа смеха си.
— Трябва да се отпуснеш — каза Хекър. — Ще се оправим. Освен ако Телър не ни чака на влизане или излизане от Айнме, в който случай ще сме мъртви още преди закуска.
Шофьорът, Арун, ускори въпреки ранните пешеходци, велосипедисти и трактористи, за които, изглежда, нямаше значение, че е неделя рано сутринта. Всеки, който опиташе изстрел, трябваше да съпровожда рейндж роувъра доста време, преди да успее да го улучи.
Телефонът на Райдър завибрира.
— Да? Окей, Дара, благодаря — отговори той и прекъсна. — Боб, някаква жена те е търсила, за да ти каже, че вече е в пристройката на посолството.
— Това е Мили. Обадих ѝ се, след като видяхме опожарената къща и кола. Но ѝ казах да отиде в Дъбърн Парк.
— Добре си се сетил и си реагирал бързо.
— И какво установихте на полосата? — Нолан най-сетне зададе въпроса, който най-много го интересуваше.
Започна Хекър:
— Всичко и нищо. Нямаше хора, но едва ли сме ги изпуснали с много. Сградата, която толкова много те вълнуваше, също е опожарена. Приятелят ти Телър, изглежда, е пироман. Хората на Зо сложиха бариери в двата края на пътя, но без резултат. Травис и аз се качихме на един от околните хълмове, но при тази облачна покривка беше толкова тъмно, че Травис не забеляза нищо, макар да гледаше през старлайта си. И аз не видях нищо през очилата за нощно виждане.
— Особено след като забрави да свалиш капачките на обектива, шефе.
Но Хекър не му обърна внимание, а продължи:
— Гонзалес и Зея изкопаха дупка под оградата, влязоха през нея, изпълзяха сто метра до сградата и взеха мостри от почвата и пепелта на изгорелия до основи навес. Ще ги анализираме и ще видим дали можем да разберем какво е било складирано там.
— Не звучи много окуражително — коментира Нолан.
— Става още по-добре — намеси се Райдър. — В сградата имаше овъглени сандъци с нещо сладко, може би някакъв плод. Взехме мостри. Може би Телър се занимава с контрабанда на банани. Или може би не, защото Гонзалес поразкопа наоколо и провери края на бетонния под. Плочата се оказа двайсет сантиметра дебела. Този под може да издържи голям товар — злато, сандъци с муниции, разглобени тежки оръжия… каквото се сетиш.
— Не мога да повярвам, че не е имало часови — каза Нолан.
Но Хекър продължаваше въодушевено:
— Телър също не разполага с неограничено много хора. Тръгнали са си, след като са взели или са изгорили каквото е имало там. Няма да използва полосата отново. „Златният слон“ ще прехвърли задачата на армията или на някой генерал. Може би най-интересен от всичко бе разбитият ИЧ маяк, който Хани Гонзалес намери зад изгорения навес.
— Плюс пресните следи от гуми по пистата, заличени с бяла боя — добави Райдър — И калните следи от колела, насочени на изток, към главния портал, който ти си видял вчера.
— И какво означава всичко това?
Хекър пръв опита да даде отговор:
— Хората на Зо ще разпитат наоколо, но двама от тях, които живеят на юг, вече казаха, че е имало кацания и излитания посред нощ поне веднъж седмично през последния месец или по-дълго. Така че за нас става дума за нова, напълно мистериозна полоса, годна за обслужване на големи самолети. Мисля, че Телър контрабандира наркотици, за да припечелва допълнително, извън работата си за „Златният слон“. Ако е така, това означава протекция от страна на армията. Вероятно се изнасят хероин и мет, а може би се внасят оръжия.