Маккълоу и хората му бяха от въздушнодесантния полк в австралийския му вариант. По-конкретно бяха придадени към спецподразделението Запад, базирано в Пърт. Понеже екипът на Мака бе преминал интензивно обучение с оглед ситуации с похищение в американския център на „Делта Форс“ в Северна Каролина, те бяха първите качили се на военнотранспортния самолет „C-130J Херкулес“, когато някой отгоре се бе обадил късно вечерта. И се бяха чудили какво да правят през последните пет часа, докато четиривитловото чудовище тежко се бе носило в небето две хиляди и четиристотин километра на север, за да хвърли парашутистите на двайсет и пет километра от мястото, където похитителят бе принудил пилотите на един „Гълфстрийм 550“ да кацнат на платото Мичъл…
Парашутът на Мака се отвори чисто, с успокоително дръпване, и въжетата реагираха по очаквания начин на подръпванията му. Четирийсеткилограмовата раница висеше на четири метра под обувките му на въже, прекарано през карабинка за бързо освобождаване, закачена за опасващите го ремъци. Щеше да им отнеме почти час да прелетят с модифицираните си парашути на север до „Тръскот Фийлд“. Щяха да използват това време, за да се съберат в по-компактна група. Операцията бе разпоредена по спешност снощи и той чак сега имаше време да осъзнае случилото се, а то бе, че се намираше на шест и половина километра височина, с автомат на гърдите и кислородна маска на лицето. Струваше му се свръх презастраховане при един похитител и трима заложници: двама пилоти и разузнавач от друга страна. Двама снайперисти, спуснати на километър и половина разстояние от мишената, щяха да се справят със задачата до закуска. Вместо това сега осем души трябваше да изпълнят същата заповед: да се застреля Нолан при първа възможност.
Използва джипиеса и характерните за района въздушни течения, за да насочи групата по траектория за приземяване на пет километра от кацналия самолет. Провери отново алтиметъра и видя, че са се спуснали наполовина. Дръпна дясното въже, за да коригира малко курса си. В слушалката не се чуваше нищо, а това означаваше, че всичко с наред и екипът се спуска в свободна формация. Пълната луна и безбройните звезди блестяха мълчаливо. Тишината бе добър признак, знаеше Мака. Лошите неща се случваха, когато петима говореха едновременно на фона на стрелба и експлозии.
Междувременно три „Блек Хоук МН-60К Найт Столкър“ с две дузини бойци от спецподразделението летяха на два часа зад тях. Трийсет и двама от най-добрите във въздушнодесантния полк и три Блек Хоука, за да се справят с един човек? Този Нолан сигурно беше изключително корав мръсник!
Отговорният оперативен сътрудник в офиса на ФБР в Сиатъл Майрън Филмор се бе усмихнал преди час на добрата новина. Бюрото, подпомагано от пътната полиция на щат Вашингтон, бе открило силверадото изоставено край Апълтън. Колата на Макгърти бе покрита с прясно отсечени храсти и бе паркирана на черен път недалече от река Колумбия. Посещение в дома на една от бившите приятелки на Нолан, някоя си Дженифър Райнбърг, бе разкрило, че тя е отпътувала в четвъртък вечерта след обаждане по телефона и оттогава не е виждана. Родителите ѝ не знаеха какво да мислят от безпокойство. ФБР и полицията бяха издали заповед за издирване на кафява „Хонда Акорд“, модел 2005 година. Официално Дженифър се водеше потенциална жертва на отвличане, но правоохраняващите органи неофициално смятаха, че тя помага на углавните престъпници и може би дори пътува с тях.
Каултър излезе от бараката за разпити, подпря се с ръка на ръждясалата метална стена и повърна. Това, което правеше Джонсън, не се наричаше провеждане на разпит; а разфасоване в кланица. Каултър избърса слюнката си с ръката си, в която продължаваше да стиска изцапаните с кръв карти, на които вече бяха идентифицирани ключовите комплекси на иранската ядрена програма. През стените чу воя на дрелката, последван от смразяващ кръвта писък. Потрепери и се отдалечи, за да намери с какво да си изплакне устата.
Уолам не харесваше бараката за разпити повече от Каултър, но поне бе имал благоразумието да се държи далече от нея. Сега седеше пред бунгалото с пилота и прелистваше седмичник от миналата седмица. Уолам светна с фенерчето си към Каултър, за да го повика, подаде му бутилка вода и каза:
— След половин час вече ще е светло. Анди е тук и те моли да ни кажеш какво следва.