Усети на рамото си приятелска ръка и чу гласа на Устинов:
— Господин Чумаков, бяхте ранен от граната. Сега сте в сингапурска болница, където преживяхте петчасова мозъчна операция. Загубихте окото си, но иначе би трябвало напълно да се възстановите. Трябва да запазите спокойствие. Ще съм до вас.
С върховно усилие Чумаков успя да изломоти:
— Олан, олан…!
— Да, господин директор. Нолан е виновният. Но не се безпокойте. Ще го открия.
Уолам трябваше да отдаде дължимото на Каултър. В мига, в който се приведе под въртящия се винт и тръгна към хеликоптера, в него се отвори врата и по стълбата слязоха мъж и жена. Анди не беше изключил двигателя на техния „Бел Рейнджър“. Двама бивши от АСБР осигуряваха прикритието.
Уолам предположи, че пред него е мишената.
— Дявол ме взел, ако това не е печално известният Боб Нолан — каза той с донякъде искрена изненада. Пред него стоеше над петдесетгодишен мъж с черна късо подстригана коса, очила в стил „Бъди Холи“, двудневна сива четина, опръскана с кръв мръсна спортна риза и лява ръка в импровизирана превръзка през рамото. Нолан приличаше на всичко друго, но не и на супершпионин и противник. Придружаваше го азиатка, може би под четирийсетте, с агресивно изражение въпреки лицето си на фатална жена.
— С теб ли е Каултър? — попита Нолан.
— Не мога да ти кажа, мой човек, но ние ще тръгнем оттук и ти ще си нашият ВИП гост. Ще оставя тук един от моите хора — той кимна към хеликоптера, — за да държи под око това място и самолета. Да тръгваме. Скоро ще стане адски горещо, а нас ни чака дълъг разговор.
Кайли пристъпи напред и заяви:
— Идвам с вас. И аз трябва да науча истината.
— Ами, мила, изборът е твой, но трябва да знаеш, че мястото е опасно. В Еко лагера стават много нещастни случаи.
— Идвам и само посмей да ме докоснеш. Имам дипломатически паспорт, издаден от Китайската народна република.
— О, боже! Дипломат! Добре, водачът ни силно ще се впечатли, госпожице…?
— Ю. Ю Кайли. Директор на централа, Министерство на държавната сигурност, Сингапур.
— Щом казваш. — Уолам сви рамене. Охраната вече се приближаваше и Уолам се обърна към хората си. — Тоби, обискирай ги. Санди, вкарай ги отзад и ако някой издаде звук… знаеш какво да правиш, нали?
При пристигането на охраната Нишимото и Дженкинс тихо слязоха по стълбата, за да окажат подкрепа на Нолан при нужда. Уолам огледа пилотите и каза:
— Не се вълнувайте, пичове, и стойте до радиото си. Ако всичко мине добре, ще ви върнем тези двамата и ще можете да отлетите по-късно днес. Но може да отлетите и сами. Това обаче не зависи от вас, така че Тоби ще остане, за да сме сигурни, че ще се държите кротко.
Мака свали бинокъла си и изсумтя:
— Какво значи това?
Колегите му също бяха извадили бинокли, защото от очилата за нощно виждане вече нямаше нужда.
Помощник-командирът Уотърхаус отговори:
— Това е размяна. Видя ли как онзи пребърка мъжа и жената, преди да ги качат в бела? И как единият от двамата остана? Той е часови. Ако е имало отвличане, бих казал, че старият в хеликоптера сега похити двамата от самолета, а не нещо друго.
— И аз така го виждам. Чонга, вади радиостанцията. Трябва да говоря с човек, който знае чий го дирим тук. Започни с Джонеси в щаба. Междувременно, заповед или не, няма да стреляме по никого, включително Нолан. Предупреди снайперистите да не откриват огън.
— Ясно, Мака.
59. Плажно облекло
Петък, 14 март: Форт Мийд
Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството
Уайл и Грегъри се смесиха с останалите ликуващи пред няколкото големи монитора. Преди два часа настроението бе ентусиазирано, защото Китай бе поискал прекратяване на огъня, но сега можеха да видят какво бе накарало техния противник да се откаже. Първите сателитни снимки на познатите военни съоръжения минаха под формата на импровизирано слайдшоу. Приличаше на повторение на Първата война в Залива, Пустинна буря 1990. Нищо друго, освен видеоклипове на лазерно насочвани бомби и ракети, унищожаващи мишена след мишена, вторични експлозии и просто снимки на димящи останки. Американските ВВС бяха дали петима загинали, плюс малко над петдесет ранени от единственото попадение на ракета в миноносец. Съединените щати бяха загубили три самолета, но китайският флот бе редуциран до единайсет големи кораба, двайсетина снабдителни кораба и поне трийсет самолета. Нито една китайска радарна система за насочване „земя-въздух“ не бе сработила: бомбардировките бяха протекли без опит за противодействие от земята, а базираните на самолетоносачи изтребители бяха свалили почти всички изтребители „Шенянг“ и „Ченгду“, които бяха успели да излетят. Останалите бяха изстреляли ракетите си и позорно бяха избягали от боя.