— Дипломация? — презрително изпръхтя Каултър. — Ти си разузнавач, откакто се помниш. И колко пъти в кариерата ти дипломацията е довела до разрешаване на криза? — Лицето на Каултър беше почервеняло и в гласа му ясно се долавяше гняв. — Ти беше за „Стъкснет“, защото разработването му включваше първопроходство в кибер шпионажа, което завинаги щеше да бъде свързано с твоето име. Цялата операция бе един голям масаж на егото на криптоаналитиците в АНС и ЦРУ. На теб не ти пукаше за дипломацията, нито си вярвал в нея повече от мен! Великият ти план „Стъкснет“ беше егоистичен. Но ти погреба не само моята кариера, а и цялата американски политика в Близкия изток. Ето това направи „Стъкснет“.
— Окей, окей… може и да си прав донякъде. „Стъкснет“ ми спечели повишение, прехвърляне в Сингапур и дори медал. Не очаквах нито една от тези приятни изненади, но нека сме справедливи — „Стъкснет“ надмина очакванията на всички. Не е моя вината, че дипломатите се издъниха. Така че не увесвай на моята шия неспособността на Държавния департамент да се договори с аятоласите. Но все пак ми кажи… Кому беше нужно отвличането на МН370 и убиването на всички на него? Ето този въпрос не ми дава мира.
Каултър беше съвсем делови:
— Екипът ми от настоящи и бивши аналитици събра доказателства, че Иран има ядрен арсенал от поне десет бомби, малко на брой средства за пренасянето им, почти готова балистична ракета, прототип на бойна глава и никакви инициатори за устройствата, които могат да се качат на ракети. Ако иранците се сдобиеха с инициаторите, след половин до една година щяха да имат напълно използваеми ракети с обхват хиляда километра. В товарния отсек на онзи малайзийски еър лайнер имаше два неработоспособни ядрени инициатора, повредена центрофуга IR-1 — декор без никаква стратегическа стойност — и килограм уран U-235 за военни цели, съхраняван в специален контейнер в сандъка с центрофугата. Работещ за мен човек убеди иранските лидери да изпратят техния главен ядрен експерт да надзирава токсичното карго под прикритието на цивилен, за да се докаже пред Китай, че Иран наистина вече разполага с бомбата. По този начин Китай щеше да бъде убеден да помогне в усъвършенстването на конструкциите на инициатора и центрофугата, без формално да нарушава договорите за неразпространение на ядрено оръжие. Иранският учен и ядрените джунджурии бяха скъпоценно карго. По дяволите… аз бих жертвал цяла дивизия пехотинци само за него, а инициаторите струваха живота на поне десет хиляди души. На всичко отгоре печелим двойно, ако иранците смятат, че главният им учен с мъртъв, докато междувременно той ни издава най-големите тайни на програмата. В комбинация всичко това засилва нуждата Съединените щати да използват Израел, за да бъдат унищожени основните ирански ядрени инсталации. Следващата седмица ще представя в Канбера неопровержимо доказателство пред нашия директор в централата там и пред американския посланик. Преди да е изтекла седмицата, Обама ще ме викне във Вашингтон, за да защитя в личен разговор с него нуждата от изпреварващи действия. Преди да е изтекъл месецът, иранските ядрени комплекси ще са в руини, а аз ще бъда възстановен на поста 2ЗДТО.
— В моята страна ти би бил осъден за убийство и разстрелян — каза Кайли.
Каултър я изгледа и изръмжа:
— Вече е късно за такива приказки. Ти играеш покер на централната маса, скъпа. — Обърна се към охранителя и каза: — Санди, покани господин Уонг да се присъедини към нас.
Санди отвори вратата и за миг всички бяха заслепени от яркото утринно слънце. Нолан погледна Кайли, за да провери дали не иска да се присъедини към него в атака срещу Каултър, но тя леко поклати глава. Имаше основание — лявата му ръка все още бе практически безполезна. Секунди по-късно охранителят се върна с още един човек.
— Госпожице Ю, моля ви запознайте се с господин Уонг, ваш сънародник. — Двамата азиатци се спогледаха настръхнали. — Господин Уонг, това е моят най-стар бивш колега Боб Нолан.
Преди Уонг да продума, Кайли извика:
— Жао Жиюан! Предател! — Жао застина, като чу името си, при това на мандарин, и отговори на английски:
— Съжалявам, мадам, но ме бъркате с някого.
Кайли превключи на английски:
— Това е контраадмирал Жао Жиюан, началник на поделение 61398 на НОА. Лю Женчан отдавна те смята за шпионин. И ето те — живо доказателство за твоята измяна!
Жао се обърна към Каултър и го погледна въпросително. Каултър махна небрежно с ръка и Жао каза: