— О, ти значи си известната Ю Кайли от контраразузнаването. Неуморна си, признавам, но не беше достатъчно умна, за да ме заловиш. Какво те доведе тук?
— Директор Лю се досети, че си замесен в похищението, веднага щом разбра, че те има в манифеста. Макар другарят Лю да е под домашен арест, властта му е такава, че издейства да ме прехвърлят в Сингапур, за да науча повече. Нолан работеше в ЦРУ със същата цел. Убедих Нолан да ме вземе в Шри Ланка. ФСС се опитаха да отвлекат Нолан, за да го предадат заедно с Уотърман на американците. С Нолан едва се измъкнахме на руснаците, американците и моите хора. Той изчисли, че Каултър ще е тук, така че дойдохме от Шри Ланка. А аз допусках, че и ти ще си тук.
— И какъв е планът ти сега, Ю Кайли? — попита Жао с презрение.
— Ще науча колкото мога за измяната ти и ще те убия.
Жао извади от десния джоб на панталона си малък пистолет.
— Когато ти се прииска да ме убиеш, чувствай се поканена да го направиш.
Каултър стана и премести стола си метър встрани, извън линията на предполагаемия изстрел. Седна, прокашля се и каза:
— Хайде да се държим цивилизовано. Успокойте се всички. Боб, имам въпрос към теб.
— Давай.
— Как се надяваш да се измъкнеш оттук жив?
— Не се надявам. Изхарчих спестяванията си, провалих брака си и завършвам кариерата си, поставен под подозрение. Искам да науча истината за МН370 и да направя нужното ти да бъдеш заловен. Все още съм на заплата в ЦРУ до края на месеца. Ако умра преди това, имам застраховка „Живот“ за пет милиона долара. Не мога да направя нищо по-добро за моята съпруга и децата ми.
— Дошъл си тук на самоубийствена мисия? — недоверчиво попита Кайли.
— Отнася се и за двама ни. Просто не знаех за твоята допреди минута.
В бунгалото нахлу Уилбър Уолам и стресна всички.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но май трябва да знаете, че янкитата и китайците се бият за някакви острови северно от Тайван, собствеността, над които се оспорва от Япония ѝ Китай.
— Островите Диаую — поясни Кайли.
— Не, не са те — неуверено каза Уолам.
— Японците им казват Сенкаку — поясни Жао.
— Да, да, за тях става дума — потвърди Уолам. — И се оказва, че Чичо Сам не е лъжица за вашата уста, защото ви е попилял и е свалил трийсет самолета без никакви загуби. Китай е развял бялото знаме и в момента има примирие под контрола на ООН. Току-що чух на къси вълни, че председателят Гао е подал оставка. Това има ли някакво значение за някой от вас?
Каултър сви рамене с безразличие.
— Кой е новият президент на Китай? — напрегнато се поинтересува Кайли.
— Това още не го знам, но ако искаш, ще кажа на някой от охраната да ни съобщи, като го обявят.
— Да, моля — каза Жао.
Уолам излезе и вратата милостиво се затвори зад него.
60. Оклахомски покер
Петък, 14 март: Уивървил
Събота, 15 март: Коломбо, Западна Австралия
— Какъв шпионин от ЦРУ си, щом наричаш дома си на името на планинското убежище на Хитлер? — недоумяващо попита Голямата патка.
Светлината от екрана на телефона на Кърт показваше надписа Kehlsteinhaus, резбован в дървената табела, висяща на дистанционно управляваната врата.
— Откъде знаеш, че това е Орлово гнездо на немски? — попита Бърт.
— Нали следвам съвременна история. Това е било името на имението на Хитлер в баварските Алпи, когато е управлявал Германия. Тази къща пред нас е на някакъв нацист.
Ключалката избръмча, вратата се отвори, а в говорителя се разнесе женски глас:
— Качете се. Ще запаля външното осветление.
Двамата се спогледаха и Бърт сви рамене.
— Съмнявам се, че Кафявото говно би могло да издрапа по този наклон.
Големите секачи в ръката му изглеждаха неуместни и той ги хвърли в отворения багажник.
Голямата патка му напомни:
— Не забравяй да я заключиш. Не искаме колата на Джен да бъде открадната, нали? — Вместо отговор Нолан започна да се изкачва по стръмния път и Макгърти извика след него: — Когато всичко това приключи, наистина ли ще се скриете с Джен в онова бунгало? Мислех, че купи всичката тази храна, нае колата ѝ и я убеди да се крие с обещанието, че скоро ще се върнеш и една седмица ще има чук-чук.
— Не мисля, че с Джен ще имаме къща в гората в близко бъдеше.
Дешан Патмараджа нагласи с бутона ъгъла на наклона на леглото в болницата. Четирийсет и пет градуса беше достатъчно високо, за да вижда екрана на лаптопа, но не чак толкова високо, че гръдният му кош да започне отново да го боли. Като използваше само лявата си ръка — дясната бе увита с бинт, — той изчака за връзка с интернет.