— Не-е… няма начин това да става под носа на Мят Нои — възрази Райдър. — Никой в „Златният слон“ не смее да пръдне без знанието на тази дама.
— Разкажи нещо повече за Мят Нои.
Райдър беше готов да му угоди:
— Имаме цяла книга за живота в семейството. Прочетох я, когато пристигнах тук преди почти две години. Кралят на опиума Кун Са умрял през 2007-а, оставяйки осем деца. „Златният слон“ е компания на дъщеря му Мят Нои с предмет на дейност недвижими имоти, добив на нефрит, производство на цимент и поддържане на нелегални казина по границата с Китай и по платената магистрала Янгон-Мандалей. Добави към това магистралата Янгон-Чаунгта, макар нито правителството, нито компанията да са направили по този повод официално изявление.
Хекър допълни информацията на Райдър:
— Кун Са бил много богат. Платил един милиард долара, за да не влезе в затвора, и друг милиард, за да оставят децата му на мира, докато те харчат и инвестират изпраните остатъци. Мят Нои се оказа най-успешната. Като дъщеря тя вероятно е стартирала със само двеста милиона, които поне е утроила след смъртта на баща ѝ преди вече седем години. Строителството на пътя спря и работниците се разпиляха, но това не е защото „Златният слон“ е фалирал. Забрави и за наркотиците. В наши дни семейство Кун Са е чисто като сълза. Най-доброто ми предположение е, че хунтата трупа свой собствен арсенал, ей така, за всеки случай, например, за да е готова за следващия преврат. Това обяснява честите полети и подсиления бетонен под.
Нолан не каза нищо. Никой не го попита за мнението му, а той самият не знаеше има ли такова.
Вече бяха оставили Айнме далече зад тях. С намаляване на заплахата от засада Райдър започна да се разоръжава, съблича и сваля от себе си всякаква екипировка. Хекър опитваше подобни извивки в ограниченото пространство. Нолан беше прекалено изморен, за да опита каквото и да било друго, освен да предаде пистолета си на Райдър.
— Ей, внимавай, не помниш ли какво ти казах в „Клуб Аватар“? Глокът няма предпазител, така че зарядната камера трябва да е празна. — Райдър изхвърли патрона и остави пистолета на Боб на рафта зад себе си.
— Извинявам се — промърмори Нолан и сложи шапката си, резервния пълнител и ръчната радиостанция на съответните купчинки.
Скоро бяха в покрайнините на Рангун. Пресякоха реката и се озоваха в самия център на града. Устата на Нолан все още миришеше на жлъчна течност, а мозъкът му работеше на пълни обороти.
Нечий телефон завибрира.
— Да, Хекър съм. Какво…? По дяволите…! Окей, среща в Дъбърн Парк в десет сутринта с посланика. Да, мога да обясня някои неща, но съвсем не всичко. — Той се обърна към Райдър и Нолан. — Клей Ейбрамс. Кяо е мъртъв. Намерен е изкормен в болничното легло. Който го е направил, му е отрязал и езика. Картата за самоличност на Кяо е била в портфейла му, така че полицията се е обадила на шефа на охраната в посолството.
— Мамка му. Този пич се е развихрил. — Райдър посегна назад, взе пистолет от задния рафт и го даде на Хекър. После върна своя в кобура. Погледна Нолан: — Искаш ли си глока?
Нолан завъртя глава и затвори очи. Мислеше за заплахата срещу децата му и жена му. Беше разиграл в ума си всяка комбинация, която можеше да отведе Телър при тях. Нямаше нищо друго, освен снимките от портфейла му. Дори къщата им бе на името на Джоани. А на Телър му трябваше време да организира удара или каквото там имаше предвид. Беше доста зает тук. Не беше Супермен. В действителност се криеше. Вероятно нямаше никаква международна мрежа, с изключение на онези, които го бяха устроили в Бирма.
Нолан наруши мълчанието:
— Телър е местната брънка във веригата на отвличането на МН370. Не знам за кого работи, но вероятно е някой, когото познава отдавна, и това не е местен генерал. Нямам представа къде е самолетът, но със сигурност не е в Бирма. Кацнал е тук и е излетял рано сутринта в събота. Обзалагам се, че Телър е свалил изключително важен човек или ценно карго от този самолет. Причината Телър да убива всички, които му попаднат, е да привлече вниманието върху себе си вместо хората да се занимават със скъпоценното му карго. Това е димна завеса, психологическа диверсия. Приоритетната мишена е още в страната. Трябва да я открием, преди да се е изнесла. Тя почти сигурно е била в контейнерите, с които вчера се разминах на пътя.
Беше ред на Хекър и Райдър да се замислят. Нолан продължи:
— Ако хората на Телър са намерили паспорта ми, преди да изгорят онази къща, значи имат сингапурския ми адрес. Следващият ход на Телър ще е да отвлече или по някакъв начин да нарани семейството ми, за да ми попречи да сглобя общата картина. А ако има източник в рангунската централа, проблемите ни ще са още по-сериозни.