Нолан успя да вмъкне дума:
— Ще подскажеш ли какво да говорим на срещата?
— Вие от ЦРУ сте професионални лъжци. Ние сме скромни бойци срещу наркотиците. Ще пропуснем всякакво упоменаване на Робин Телър. Това ще създаде цяло шоу, а този цирк няма достатъчно клоуни, за да е весело. Значи… има платена магистрала с шест ленти, използвана като самолетна писта от Джей Тофър, който работи за „Златният слон“. С каква цел — нямаме представа. Обаче предполагаме, че е обичайната смес от наркотици, оръжие и пари. Ти си отишъл да погледнеш по искане на Матюс, а остатъкът от съботата е както вече е докладвано. — Хекър помълча няколко секунди, после продължи: — Кяо е бил прободен в ръката. Разменил си колите и си го откарал до болница в Рангун. Ние сме решили, че в онази маскирана сграда до пистата може да има товар оръжие или пари, така че сме отскочили да видим какво точно е. Но всичко там е опожарено и безлюдно. Това е операция от типа наркотици срещу оръжие и като такава попада в сферата на УБН. Няма да споменаваме МН370, защото в противен случай ще започнем да работим за Матюс. Пропускам ли нещо?
— Няколко неща, като се започне с три-четири чувала мостри от почва, пепел и бананов пай, които Зея и Гонзалес изровиха изпод боклука — напомни Нолан.
— Стане ли това, забрави за нашето разследване. Ще пуснем всичко в сингапурска лаборатория и ще видим какво ще излезе, преди да го споделяме с Компанията. Обещавам ти да видиш пръв резултатите, когато излязат.
— Става. Но трябва да споменеш, че Тофър оставя впечатлението на откачен убиец, така че ще трябва да напомним на бирманците, че са ни длъжници, и да поискаме да го задържат. Той не е обикновен наркотрафикант, правещ удари за по десетина милиона долара, който държи в джоба си политици от средно ниво или някой полковник от армията. Трябва да са наясно, че е на порядък по-лош. Мили е в опасност, защото…
— Мили може да е в опасност. Няма доказателство, че Тофър/Телър я е идентифицирал по взетите от колата ти доклади. Да не прибързваме със заключенията — каза Райдър.
— Може и да си прав. Добре… няма да проточваме срещата повече от час. Искам да видя жена си и едно от децата, преди да се пренеса в „Клуб Аватар“.
— Семейството ти в безопасност ли е, където е сега? — попита Нолан.
— Да. След като пристигнах през 2012-а, получавам по една заплаха седмично, а Софи и Си Джей вероятно по една месечно. Живеем в държавни апартаменти в Дъбърн Парк. Сградата ни е зад скамейката за играчите на бейзболния стадион. Каня те на вечеря, когато това отшуми. Но не блъскай по вратата долу и не се опитвай да се качиш по улука, защото някой пехотинец може да ти направи дупка. Травис живее в същата сграда, което определено допринася за общия комфорт. Нали знаеш, че е бил снайперист на тюлените с потвърдени убийства от километър и половина в Афганистан?
— Не, но виждам, че се оправя доста добре с оръжията.
Райдър прочисти гърлото си, за да насочи разговора на друга тема.
— Трябва да се върна в Сингапур и да обмисля нещата за МН370 и Телър. Имаме ли вече списък на пасажерите и манифест на каргото?
— Това е нещо, което можеш да провериш с Матюс, когато го видиш. Аз се опитвам да не разговарям с този задник, освен ако не е абсолютно наложително — отговори Хекър.
Райдър се усмихна на Нолан и отговори на поредното позвъняване по телефона му. Нолан бе изненадан да го чуе да разговаря на смес от бирмански и примитивен английски, какъвто военните по света използват, за да говорят с местните. След двайсетина секунди напълно неразбираеми фрази Райдър затвори.
— Травис, след като явно работиш с туземците, най-добре е да използваш за база пристройката на посолството. Така няма да доведеш в конспиративната ни квартира убийците на Тофър. Засега нека казваме на местните, които попитат, че съм извън страната по други дела на УБН.
— Окей, шефе.
Бяха в центъра на Рангун. Утринното слънце вече обещаваше поредния изтощително жарък ден. Дори в по-изисканите жилищни квартали по улиците се виждаха редуващи се купчини стари дъски или чакъл, пусти парцели, пълни с избуяла трева или боклук, както и изоставени сгради. Там, където имаше тротоари, настилката им бе или разбита, или отрупана с откъртени сухи клони и торби с боклук, в очакване да бъдат събрани.
Трафикът започваше да се оживява и шофьорът бе принуден да смени лентите и да завива внезапно, за да избегне евентуално проследяване. Нолан бе впечатлен от пъргавината, с която рейндж роувърът се стрелна между разнебитен автобус и цистерна с втечнен газ, истинска бомба на колела. След пет минути спряха на пътя, водещ до конспиративната квартира. Нолан продължаваше да няма представа къде се намират.