Джоани вдигна на първото позвъняване — тъкмо довършваше закуската си и гледаше по телевизията някаква сапунка.
— Скъпа, аз съм. Извинявам се, че се обаждах толкова рядко. Наред ли е всичко?
— Изобщо не е! Вчера градинарят никакъв не се появи, а тъпата прислужница счупи чаша. И можеш ли да си представиш, Хуанила иска назаем още четиристотин долара! Бедната! Роднините ѝ във Филипините я въртят на пръста си. Когато ѝ изтече договорът, ще ми дължи пари. Оказа се, че сме свършили къдравото зеле, а тя не ми е казала, и сега…
Изливащият се от Джоани поток на съзнанието му казваше, се всичко е добре, но времето го притискаше. След като тя спря и бе в състояние да се съсредоточи, инструктажът му продължи две минути. Използва кодови думи, за да покаже, че е в безопасност и не е под принуда („голф“), но че семейството е застрашено („плуване“). Удиви се на способността ѝ да се превръща за миг от страховита стопанка на къщата в началник-щаб. Когато приключи разговора, знаеше, че тя и децата скоро ще бъдат недостъпни за дългата ръка на Телър.
Замъкна се под душа, за да събере мислите си.
Азия беше пълна с компетентни жени. Без достъп до университет, дискриминирани при повишенията и лишавани от равен дял при наследяване, жените на Югоизточна Азия вече показваха находчивост и способности. Да въртят домакинство и да бъдат майки тигрици покриваше домашната част на функционалната характеристика, но да бъдат мозъкът и организационният гений зад успеха на многобройните фирми, захранващи икономическия възход на Азия, бе истинското доказателство за техните качества. Във всяка азиатска страна се наблюдаваше едно и също: жените управляваха успешно, а мъжете позираха за пиар снимки.
Избърса се с още мократа кърпа, защото това бе вторият му душ за последните седем часа. Помисли си, че в момента би трябвало да се грижи по-малко за личната си хигиена и повече за съня си. Хората на Хекър бяха уредили напускането му от рангунския „Трейдърс Хотел“, така че сакът му го чакаше до леглото. Този път се наслади на половинчасов сън, преди Хекър да го раздруса за рамото. Съзнанието му бе толкова лепкаво, колкото и зъбите.
Заседателната зала бе превърната в място за закуска. На екрана вървеше Би Би Си без звук, но от картината се разбираше, че няма нищо ново, освен включването на нови самолети и кораби към търсенето в празните морета и небеса.
Докато Нолан си мажеше филия с масло, Хекър бавно крачеше из стаята. Чисто избръснатото лице с трапчинки и чистите дрехи на шефа на УБН го правеха да изглежда като готов за офис в Силициевата долина, ако не беше пистолетът му, затъкнат този път в найлонов кобур за бърз достъп.
— Да действаме — каза той и зави два мъфина в салфетка.
Нолан зае относително по-чистото място на Райдър отзад в рейндж роувъра, като погледна предишното си място със смес от отвращение и неохотно възхищение — кал, кръв и тиня почти изцяло скриваха под себе си синята тъкан на седалката. Цялото тяло продължаваше да го боли, а изтощението му бе такова, че се унасяше за кратко, преди поредната маневра за измъкване от несъществуващите преследвачи да го накара да се сепне.
— Без значение какво кажат онзи идиот посланикът или интригантстващият мръсник Матюс, не споделяй хипотезата за отвличането на МН370 в Бирма, нито идеите си за Телър. Не и ако искаш разследването да се води от УБН — подчерта Хекър.
— Все още ли смяташ, че Матюс има пръст в това?
— Не знам, но не мога да си позволя да рискувам. Нека останем съсредоточени върху Писта-1.
— Ако не им кажем, че самолетът вероятно е кацнал в Бирма, тогава поне пет-шест сателита, трийсет кораба и сто самолета ще търсят на грешни места.
— С какви доказателства разполагаш за каквото и да било? След полунощ има повече кацащи и излитащи самолети без полетни планове, отколкото такива, които летят през деня.
Мълчанието на Нолан накара шефа на УБН да смекчи тона си и да смени темата:
— Виж, Боб, не казвам, че грешиш. В крайна сметка международното летище затваря от един до шест сутринта, а гражданският им радар се изключва между два и пет, понякога за по-дълго. Военният радар на Бирма контролира основно направленията на северозапад към Индия и север-северозапад към Китай, много рядко на изток към партньорите им в престъпленията от Тайланд, и никога на запад към Бангладеш или към морето на юг. Ако МН370 е навлязъл във въздушното пространство на Бирма, стига да не е прелетял над Тайланд или да не се е приближавал на повече от триста километра до границите с Тайланд и Китай, той все едно е бил невидим. Дори „Боинг 777“ може да навлезе над делтата, да кацне и да излети в ранните часове, без никой да се усети. Само ти го казвам за сведение — онова, което би могло да се е случило, не означава, че се е случило.