Матюс не каза нито дума, докато Мартин не спираше да прекъсва Нолан в опит да възвърне царствеността си, накърнена от безпомощността му да се справи с азбучната супа от съкращения. Никой от малоумните коментари на посланика или предположенията, дължащи се на невнимателно слушане, не накара Нолан да направи нещо повече от това да спре за малко, колкото някой от подчинените да разясни недоразумението. Разказът му завърши с ранните часове на неделя сутрин и с прибирането в неназованата конспиративна квартира на УБН.
Оттук подхвана Хекър, който не информира за съдействието от страна на майор Зо и хората му. Както се бяха договорили, той изпусна да спомене вземането на мостри от изгорялата почна. Тоталното безхаберие на посланик Мартин стигна нови върхове. Било ли това опит за преврат? Можели ли да оправдаят кацане на американски самолет на Писта-1, за да се проведе на място собствено разследване? Защо не били повикали местната полиция и не ги били накарали да отидат в дома на Тофър и да го арестуват веднага?
Този последен въпрос заслужаваше отговор и Хекър го даде:
— Вече направихме искане за спешно съдействие и очакваме отговор. Неделя е, затова е трудно да се намерят някои хора, а още по-трудно е да бъдат накарани да направят нещо. Правим всичко по силите си, ваше превъзходителство.
Мили съживи лаптопа си и показа вчерашните снимки на вероятни летища с различна степен на яснота. Имаше няколко подходящи военни писти, около които бе претъпкано със сгради и кипяща активност, в контраст с черни полоси, подходящи повече за чесни, отколкото за боинги.
Към края бе показана и зърнистата снимка на Писта-1. Всички се съгласиха, че Мили е свършила чудесна работа в идентифицирането на сградата под камуфлажната мрежа, особено при тази мизерна резолюция на изображението. Всичко започваше да изглежда като голяма контрабандна операция в регион, неизвестен досега с тайни операции. Може би мъртвороден строителен проект в делтата, но едва ли нещо повече.
Матюс чакаше края на баналната дискусия. Нолан си припомни още две причини, поради които недолюбваше Матюс. ДЦ се обличаше като манекен на „Брукс Брадърс“, а когато говореше, всяка негова трета дума излизаше в облаче от пръски слюнка. След разговор с Матюс отблизо на Нолан му се искаше да завре лицето си под струята на ръчен дезинфектант.
ДЦ каза:
— Много е хубаво да чуем всичко това от устата на нашия древен мореплавател, но в страна, където обработката и износът на наркотици са бизнес номер едно, никой не обясни как така поредната контрабандна операция — и вероятно такава, която явно е струвала няколко милиона долара — е преминала в изблик на крайно насилие в мига, в който е била разкрита. Тофър не е трябвало да заплашва Нолан, нито да убива шофьора на посолството, а най-малко от всичко онези явно непричастни към нищо селяни. Независимо дали е забъркан „Златният слон“, той е шеф на охраната на децата на бившия най-голям в света контрабандист на хероин. Тези хора знаят добре телефоните, на които да се обадят, за да блокират всякакво евентуално разследване в зародиш. Както Хекър ни е казвал много пъти, това е причината УБН никога да не види осъждане в Бирма.
Всички се напрегнаха за отговора на Хекър.
— Противно на онова, което току-що се каза — почна той — УБН се радва на траен успех в Бирма, но щеше да постигне много повече, ако продължавахме облитанията със съдействието на националната полиция. Благодарение на вашите усилия това престана, но тази тема по-добре да я оставим за друг път. Имахме информатори в „Златният слон“ години наред до края на миналата година. Там е чисто. Тофър действа на своя глава и е изплашен да не бъде разкрит. Поради това се опитва да убива и сплашва всеки, който би могъл да каже на шефа му с какво се занимава.
Беше ред на Матюс да реагира:
— И с какво се занимава? Тофър строи трикилометрова писта с парите и оборудването на „Златният слон“! Не ми говори, че никой в ЗС не знае какво става. Нека не бъркаме строителния проект, който явно е бил предварително одобрен, с онова, което Тофър прави с пистата! Откакто е завършена преди около месец, там непрекъснато има кацане и излитане на самолети посред нощ. Ще попитаме какво знаят местните, но съм готов да се обзаложа, че тези полети са лични партиди на Тофър или неговите началници. По някое време в бъдеще ЗС ще предаде пистата на армията, ще си получи парите и ще се оттегли. Новият собственик ще поеме нещата в свои ръце и може би армията ще остане да отговаря за охраната.