Преди двамата с Джоани да напуснат града винаги изпращаха филипинската им чистачка Хуанила при сестра ѝ, която на свой ред се грижеше за имението на отсъстващи хонконгски собственици. На теория къщата му трябваше да е непристъпна. Ключовете бяха на дъното на сака, който бе видял за последен път в мъжката тоалетна на залата за пристигащи на летището в Рангун.
Джоани винаги казваше, че Хуанила била най-разсеяната прислужничка в Сингапур и Хуанила наистина бе на „висотата“ на тази квалификация. Още първият кухненски прозорец, който пробва Нолан, се плъзна гостоприемно встрани. Следващото препятствие не бе така страшно като височина, но предлагаше много повече възможности за вдигане на шум. Нолан отдавна бе загубил гъвкавостта на гимнастик. В мига, в който настъпи края на чиния, по пода изтракаха оставените в нея прибори. Към хора отвън се присъедини още едно раздразнено куче.
Той закуцука нагоре без повече произшествия. Влезе в банята и намота топка тоалетна хартия, с която да спре кървенето на пулсиращия си палец. Извади фенерче от едно от чекмеджетата и насочи лъча му през юмрука си, за да ограничи разсейването на светлина. След това тръгна по запаметения списък: сак, дрехи, тоалетни принадлежности, пари, ключове и фалшив американски паспорт.
На долния етаж обу маратонки, сложи си ръкавиците, с които караше велосипеда, и изгаси фенерчето. Залости отвътре кухненския прозорец, излезе през задната врата и я заключи. Кучетата се бяха смълчали, но влаченето на сака бе мъчително. За негова изненада шофьорът се оказа буден и посрещна невъзмутимо променения му външен вид.
— „Йорк Хотел“, ако обичате — нареди той и шофьорът потегли, докато Нолан сваляше потните си ръкавици.
Когато пристигнаха, се обади по вътрешния телефон и Мили вдигна на първия сигнал:
— Стая 838. Качвай се — каза тя, преди да е проговорил.
Нолан се запита какво ли щеше да се случи, ако на негово място бе Телър, но когато почука на вратата на 838, бе изненадан да чуе отварянето на врата зад гърба му и нейния глас:
— Тук.
Нолан се извърна и побърза да влезе в 837, преди обитателят на 838 да успее да свали веригата от своята врата.
Тя затвори вратата зад него и още преди да е успял да пусне сака и да отстъпи крачка назад, се прилепи до него и го изтласка в ъгъла. Започнаха да се целуват страстно. Нолан я сграбчи за задника, докато тя ловко разкопчаваше копчетата на ризата му. Той се запита откъде са всичките тези страсти и реши, че е печелившият от раздялата ѝ с Райдър.
След трийсетина секунди игра с езици, която би била достойна за петнайсетгодишни, Нолан успя да се откъсне, колкото да попита:
— Нещо за МН370? Някакви новини?
— Нашият ескадрен миноносец „Кид“ пътува към южния Индийски океан, без да се съобщават причините. В крайбрежните води на Виетнам не са намерени отломки, макар по телевизията да показаха хора, които твърдяха, че са видели обгърнат в пламъци самолет. Според последния имейл на Матюс няма нищо от провинции Качин и Шан. Операцията на Райдър срещу офиса и дома на Телър не е донесла нищо, освен няколко документа — никакви хора, нищо уличаващо. — Тя поспря, за да си поеме дъх, и продължи: — Полицията на летището го е заловила и пребила… не знаем колко е зле. Хекър работи по въпроса да си го получим обратно, като версията е, че ти си нападнал онзи полицай. Той, впрочем, има пукнат череп и продължава да е в безсъзнание. Планът е да измъкнем Зея извън страната преди полицаят да се е свестил и да го посочи с пръст. Юрисконсултът към посолството ни потвърждава, че Бирма няма договор за екстрадиция нито със Сингапур, нито с Щатите, така че би трябвало да си спокоен дори да им хрумне да искат да им бъдеш предаден. Разказах ти за една минута цял час имейли. Дай сега да се върнем на програмата.
Тя свърши с копчетата и му свали ризата, като продължаваше да изрежда „Новините в 11“. След това премина на панталона му — ловките ѝ пръсти се справяха отлично.
— Господи! Новините не са добри. Надявам се Зея да не е пострадал тежко и да успее да се измъкне. Виж, трябва да проверя пощата си и да видя дали Джоани…
— Не, трябва да си вземеш душ. Пощата ти ще почака един час.
Нолан не бе изневерявал отдавна. Гордееше се, че контролира най-първичните си инстинкти, но пък не бе почукал на номер 838 само заради свободното легло там, нали така? Отправи се по боксерки и чорапи към банята и пусна душа. Мислите му се въртяха във вихрушка. „За последен път“, каза си. Само още веднъж преди пенсиониране и после никога повече нямаше да изневерява на чудесната си, но безкомпромисна жена.