Райдър възприе тона на шефа си:
— Евакуирай всички от кораба, разтоварете останалите контейнери и пуснете „горещия“ в края на кея, далеч от всичко друго. Разбийте пломбите и ни кажете какво има вътре.
— Но ако радиацията се окаже достатъчно силна, костюмите няма да ни защитят.
— Ако вие не влезете, аз ще облека един от вашите костюми и ще го направя сам.
— Благодаря! Точно това се готвех да ти предложа. Ще те уведомя, когато радиоактивният контейнер бъде свален на кея.
— Мамка му!
Шелдън Хауард беше висок метър и осемдесет и тежеше 65 килограма с мокри дрехи, като тялото му имаше тенденция към заемане на крушовидната форма. Защитният костюм му пасваше като ръкавица. Райдър бе седем сантиметра по-нисък, осем килограма по-тежък и клиновидната форма на тялото му бе по-скоро на кечист. Костюмът едва се закопча. Райдър обаче смяташе, че щом вижда през лицевия прозорец и може да разчита показанията на гайгеровия брояч, всичко е наред.
— Срежете ключалката. Гогов съм… — Двама рейнджъри стояха от двете му страни, готови да посрещнат с огън самоубийците на Ал Кайда, които можеше да изскочат с диви викове навън.
Уил Танър, по прякор Гъни, вече излязъл в запаса командир сержант от морската пехота с легендарна сила, клекна и сряза скобата от подсилена сплав, сякаш отрязваше кожичка около нокът. След преодоляването на ключалката освободи заключващия щифт на вратата на контейнера, отстъпи назад и вдигна над главата си ловджийската пушка с рязана цев, която до този момент бе висяла в калъф на гърба му.
Изчакаха минута, после втора. Удовлетворен, Райдър им направи знак с глока си да се отстранят. На екипа от Специални операции му отне двайсет секунди да мине зад невидимата бариера, поставена от техниците на МЕ на петдесет метра по-нататък по кея.
Райдър открехна вратата на контейнера на около метър и светна вътре с фенерчето си, без да сваля глока, който следваше лъча. До вратата имаше голям мотокар, а зад него, през цялата широчина на контейнера, бяха натрупани чували с пясък на височина човешки ръст. Над чувалите надничаше горната част на опаковъчен сандък. Останалата част от контейнера бе мистерия, но вътре нямаше никого и бърз оглед с помощта на фенерчето не разкри никакви коварни капани.
Райдър отстъпи назад и направи справка с дадения му от Хауард детектор на радиацията. От него се разнасяше щракане като от някакъв дяволски маракас. Осветеният циферблат на детектора показваше стрелка някъде в положение на „3 часа“.
— Три хиляди и четиристотин рада — извика той.
— Три хиляди и четиристотин?! Затваряй! Махай се веднага! — Останалият без костюма си Хауард вече тичаше с всички сили по кея. — Бягай! Бяга-а-а-й…!
Райдър опря рамо в тежката врата, натисна я да се затвори и се втурна със скорост, на която не вярваше, че може да е способен. Задмина Хауард, сякаш той стоеше на едно място, и стигна в началото на кея за рекордно време за човек без коленни връзки. Хауард се довлече след него и прогони всички чакащи възможно най-далече.
— Покойник ли съм? — задъхано запита Райдър.
— Може би — отговори му Хауард. — Нека видя каква доза си поел и после ще те закараме в болница, но първо ще трябва да дезактивираме костюма ти, за да не облъчиш някой от нас.
— Болница? Мразя иглите. Дръжте ме далеч от болниците. — Обзет от слабост, Райдър седна на земята. — Започвайте дезактивирането. Трябва да се измъкна от този костюм… не си чувствам топките.
Нолан раздели времето в кабинета си между две задачи: окончателното манипулиране на файловете в подсигуровката на Уотърман — специалната версия за ФСС — и подготовката за пътуването до Шри Ланка. Вместо почивка проверяваше на всеки половин час акаунта си в Safe-mail за новини от семейството.
Прочете късото описание на Хекър за едва ли не физическия сблъсък с Матюс пред „Клуб Аватар“. Матюс бе настоявал за върховенство на ЦРУ. Командированите тук агенти на УБН трябвало да му докладват, всички документи трябвало да минават през него, а УБН трябвало само да поддържа връзка с местната полиция. Освен това Матюс бе уведомил Вашингтон и Хекър трябвало да очаква отзоваването си всеки момент. Затова най-доброто било да се прибере у дома и да започне да си събира багажа.