Хекър просто бе посъветвал Матюс да си го начука, но бе добавил:
— Когато приключа с теб, единствените заплахи, които ще изричаш, ще бъдат иззад решетките.
Това накара Нолан да се разсмее. Хекър бе съобщил на Нолан, че е записал целия разговор с Матюс и че се надява ДЦ да бъде отзован или уволнен до изгрев-слънце, сряда.
Райдър се радваше на повече внимание от родилка първескиня. Тойотата „Прадо“ лавираше из трафика — отдалечаваха се от терминала Тилава, — а вниманието на Хауард бе раздвоено между външния вид на Райдър и дозиметрите, прихванати към костюма му и разположени около шията му. Сержант Танър седеше до шофьора, беше стиснал силно устни и въртеше глава като на тенис мач. Друг джип на УБИ с трима от Диваците ги следваше на пет метра, сякаш бяха свързани с виртуален бънджи ластик. Придвижването им беше бавно, защото бе седем часът и трафикът все още бе натоварен. По немощното настояване на Райдър пътуваха не за болницата, а за резервната конспиративна квартира на УБН, известна като Хогуортс. Хекър вече бе организирал там да бъдат посрещнати от работещия за американското посолство лекар.
Хауард каза за трети път:
— Райдър, наистина не знам какво да ти кажа. Показание от 3400 рада на гайгеровия брояч е наистина критично високо, но индивидуалният ти дозиметър показва само 2800 рада, а този на шията ти дори още по-ниско ниво — 2400. Това е сериозно, но не бих казал, че е фатално. Как се чувстваш?
— Чувствам се сякаш съм на път да те гръмна, ако още веднъж ме попиташ как се чувствам.
Райдър използваше смелия си глас, но истината бе, че беше изплашен до смърт. Лъчевата болест не бе в менюто на кариерата му, когато бе избрал опцията за ранно пенсиониране след единайсет години служба в морската пехота, за да постъпи в УБН като началник на сигурността за Южна и Югоизточна Азия и личен бодигард на Хекър. Беше готов по-скоро да излезе само по бандаж по улиците на Фалуджа от 2004-та, отколкото да се занимава с дезактивиране на уран 235.
В главата му изникна нещо, което го накара да се сепне.
— Сардж, ако не доживея да стигна до конспиративната квартира, предай на Хекър, че съм видял риба в червено и синьо на опаковъчния сандък. Стикер или етикет. Това е важно. И каквото и да става, не позволявай на Хауард да ме вкара в болница. Последният служител на посолството, който влезе в болница, беше изкормен там.
Отново се подпря на вратата, изнемощял от усилието, и пак повърна в пластмасовия илик, който Хауард държеше пред устата му. В колата отдавна миришеше на жлъчни сокове. Райдър избърса уста с опакото на ръката си.
— Кажи на екипа си да не нрави нищо, лейтенант Конърс. Свалете оръжие и отидете като група при колите. Не давайте на армията нищо, освен документацията от терминала. Задръжте телефоните си. Те няма да ви докоснат и с пръст. Ако продължат да блокират колите ви, останете в джиповете и ми се обадете. Ще бъда удивен, ако не се махнат от пътя ви, след като се качите в колите. Може и да се правят на корави, но са изплашени. Бирма не иска война с Щатите заради притежанието на телефоните ви. Обадете ми се в случай на каквито и да било проблеми по пътя към новата конспиративна квартира и аз ще дойда с гръм и трясък. Засега просто се старайте да усложнявате ситуацията. И благодаря за всичко!
Хекър се бе запознал с лейтенант Конърс малко по-рано същия ден. Конърс и останалите Диваци бяха излезли в отпуск, за да дойдат без подготовка в Бирма като лична услуга на Райдър. Тези хора не бяха обелили и дума оплакване, не очакваха никакво заплащане, освен възстановяване на пътните им разноски и бяха рискували всичко без уговорки.
Когато трийсетина щатни военни бяха заобиколили двата камиона с брезентови платнища, Диваците бяха реагирали с рехав кордон около учените на МЕ, правейки възможна евакуацията на Райдър и натоварването му в миниконвоя от два джина. Бяха останали в пълна бойна готовност в продължение на два часа: наблюдаваха как „Хауард и сие“ грижливо дезактивират кея, а кранистите внимателно товарят обратно свалените сандъци на „Бандана“. Някъде към 21:30 един БТР и два камиона в маслиненозелен цвят бяха пристигнали с рев и от тях се бяха изсипали 50-60 командоси в камуфлажни униформи. Без да насочват оръжията си, те бяха започнали да напредват към хората на Конърс.
След разговор с Хакър по сатфона Конърс оттегли всичките си бойци и изтъргува документите, иззети от офисите на властите на контейнерния терминал, срещу безопасно напускане. При само седем стрелци беше нужен наистина голям кураж, за да изгледаш висш офицер в очите и да му заявиш, че няма да предадеш телефона си, още по-малко оръжието си. И докато всичко това ставаше, Хекър не можеше да различи по тона на Конърс дали предлага пица, или се готви да започне престрелка.