— Мили, моментът не е подходящ за подобен разговор, но след като си дошла, можем да седнем ето тук.
Настаниха се в двата края на скамейката от тик, използвана за събуване и обуване на обувките. Отчасти умилостивена. Мили му подаде дебел плик.
— Какво е това?
— О… това-онова за наемани пилоти и чартърни авиокомпании. Изглежда, има само една, най-много две фирми, които са изпълнявали полетите от Азия със замесените в 11 септември и „Джемаа Исламия“. Това е групировката, свързана с индонезийския духовник Башир, който стои зад атентатите в Бали. Мисля, че ще бъде от интерес за теб.
— Сигурен съм в това. Ще прочета всичко още тази нощ — обеща той. Останаха да седят в мълчание. Той я гледаше с нови очи. Все още беше симпатична, но довеждането ѝ в дома му беше заложило шашка динамит под брака му.
— Виж, Боб. Знам, че имахме заедно само две нощи. Не искам от теб да напускаш жена си. Това би било много самонадеяно от страна и на двама ни, но след като вече сме преспали, не е ли странно, че сега изобщо не искаш да разговаряш с мен?
— Щастлив съм да говоря с теб. Всъщност цял ден разговаряхме. Имам нужда от теб в анализа. Освен това те харесвам и бих желал да прекарвам повече време с теб. Снощи беше много специална вечер. — Усмивката на Нолан бе искрена, но погледът на Мили оставаше пълен със съмнения. Той реши да доразвие офанзивата с чар: Ти си прекрасна жена. Нямам представа какво толкова лошо може да се е случило между теб и Травис…
— Травис? Травис е нищо! И никога не е бил нещо. Аз се чувствам по-добре с по-възрастен, зрял, улегнал мъж. Някой, с когото мога да споделя мислите си и да чуя нещо, казано от сърце. Някой, за когото най-важното не е кога отново ще може да изчука някоя.
Нолан опита друга тактика:
— Мили, аз съм семеен. Бракът ми не е идеален и вината за това е най-вече у мен. Съпругата ми я няма, но когато се върне, всичко това така или иначе трябваше да приключи. А и ти така или иначе си базирана в Рангун…
— По дяволите, Боб, не искам от теб да се жениш за мен! Искам просто човек, с когото да мога да разговарям. Имам много проблеми. В главата ми се реят какви ли не мисли. Понякога ми се струва, че съм на път да полудея. Смятах, че ти можеш да ми помогнеш. Изглежда, съм сбъркала. — Ядосана, тя скочи на крака.
— Мили! Мили! — Той се опита да я хване за ръката, но тя се изтръгна и бързо тръгна по улицата. Той я последва, но внимаваше да остане на безопасно разстояние, в случай че ѝ хрумне внезапно да спре.
Без да се обръща, тя каза:
— Няма за какво да ти благодаря, Боб. Абсолютно за нищо.
Той поклати глава, върна се, влезе и заключи вратичката. После се качи в къщата, като за всеки случай заключи и входната врата.
23. Разпространение
Вторник, 11 март: Британска Колумбия. Форт Мийд
Сряда, 12 март: Рангун, Сингапур, Бейрут, Токио
Хекър обикаляше около Райдър, докато доктор Яп мушкаше, човъркаше и вкарваше в него стетоскопи, кардиомонитори, мехлеми, антибиотици и игли за вземане на проби. Хекър трябваше да признае, че докторът действаше като по учебник и изглеждаше решен да изпълни целия репертоар от изследвания и процедури. Според интерпретацията на Яп на снетите от Хауард дозиметрични показания Райдър щеше да приключи с две-три седмици отпуск за сметка на данъкоплатеца. Райдър не протестираше твърде енергично, от което Хекър заключаваше, че явно не се чувства добре.
Преди да си тръгне, Гонзалес се приближи и стисна ръката на Райдър под лакътя:
— Дръж се, братко. Ще открия куровете, който застреляха Дара, счупиха ребрата на Зея и отровиха теб. А за десерт ще издиря Телър и ще му забия куршум в главата. Сайонара, пич.
Райдър се усмихна широко и дори успя да изтръгне от себе си почти недоловимо за ухото засмиване.
— Окей, Хани. Само не вземай нещата прекалено присърце.
Лицето на Хекър просветна. Райдър щеше да спаси кожата, особено ако успееха да го измъкнат от страната жив.
На територията на Хогуортс пристигнаха с глухо ръмжене трите джипа на Диваците. Матраците явно не достигаха и това даде на Хекър най-доброто извинение да се прибере при Софи и да спи в леглото си, та макар и само за пет часа. Никой нямаше да бъде убит тук тази нощ при такива гости.
— Какви ги дрънка баща ни? — извика Бърт. Беше нервиран, че трябваше, първо, да се завре вдън Британска Колумбия, а настроението му нямаше как да се подобри, след като, второ, трябваше бъде превозвач до летището. — Ти излиташ, за да се погрижиш за мама, а аз оставам във вила в гората, където се преструваме, че сме семейство Ларсон на почивка от Торонто. Смяташ ли, че наистина някой преследва, когото и да било от нас?