— Ами, да. Иначе нямаше да излизам в отпуск, за да те взема и да карам пет часа на север в Канада само за да се врътна обратно и да се върна във Ванкувър, където да се кача на тринайсет часов полет, за да открия мама в някакъв селски затвор, за който знам само, че се намира нейде из Южен Китай.
Мей Линг влезе в лявата лента, за да изпревари някаква допотопна каравана, която залитна наляво и щеше да ги удари, ако тя не бе избегнала стълкновението. После ускори до 145 км/час и остави караваната да се смали до точка в огледалото за обратно виждане.
По магистрала 5 навяваше мокър сняг.
— Проклятие… беше на косъм! Дали не го направи нарочно? — Думите на Бърт отразяваха мислите на Мей Линг.
— Нямам представа, но няма да намалявам само за да разберем.
Мей Линг закова стрелката на 130 км/час, пращайки по дяволите ограниченията на скоростта и поледицата.
Уотърман проигра сценария в главата си поне десетина пъти. Нямаше начин да не успее и единственото неприятно нещо щеше да е да изтърпи присмеха или нещо по-лошо от страна на Чумаков. Ако в рамките на очилата му действително бе монтирана микрокамера, сега те нямаха изображение, защото очилата бяха накиснати във водка. Ако имаше втора неизвестна камера, той трябваше да може да се справи с нея със също толкова примитивни средства. Първо щеше да се съблече по бельо, за да се увери, че няма камера, защита вместо копче на някоя от ризите в гардероба му. След това щеше да накисне и просне хавлиени кърпи над главата и опънатите си ръце, за да образува нещо като покрив срещу камери на тавана, и така да попречи да се чете кои клавиши натиска или какво се изобразява на екрана му. На трето място, трябваше да постави лаптопа си на неудобно за наблюдение място и да използва виртуална клавиатура. Това щеше да спре всичко, освен най-съвременния софтуер за запис на работата с мишка.
По-рано бе нагрял фурната до 230°C в продължение на над час, преди да я изключи. Сега тя се бе охладила пак до стайна температура, но в нея не можеше да има работещи камери. Щеше да вкара в нея лаптопа и щеше да въвежда коленичил с подпрени на отворената ѝ вратичка лакти.
Знаеше, че нелепата сцена няма да продължи дълго. Съгласно сценарий А той действаше правилно и хората на Чумаков щяха да прекъснат достъпа му до интернет. Съгласно сценарий Б интернетът му нямаше да бъде спрян. Последното щеше да означава, че ФСС продължава да има камера и програма за записване на мишката и следователно чете и двата края на връзката. В този случай най-добре щеше да бъде сам да излезе офлайн: колкото повече въвеждаше, толкова повече издаваше. И в двата случая чатът се оформяше като доста кратък.
Съблече се по слипове, донесе влажните кърпи от банята, взе лаптопа и коленичи пред отворената фурна. Свали вратичката до хоризонтално положение, издърпа скарите вътре и установи, че макът се побира в пространството и продължава да има безжична връзка. Влезе в акаунта си и остави зрението си постепенно да се адаптира към полумрака. Чуваше капките от кърпите да чукат по отворената вратичка и да се стичат на пода на кухнята.
Официално допускът на Нолан бе понижен до гриф „Секретно“. Неофициално той преследваше Телър по тайните канали на Компанията и в тъмните усои на миналото, като искаше услуги от приятели и хакваше достъп до предишните си нива на допуск.
Но мълчанието изпращаше съобщение толкова силно, колкото изстрел с оръдие. Константайн сякаш се опитваше да го спре. Нолан чудесно разбираше, че не бе образцовият служител преди последното си изпълнение, но в пощенската му кутия имаше ново съобщение: Константайн го викаше „на черджето“ утре сутринта, за да обясни какво е правил в хотелската стая на госпожица Мукерджи през нощта на неделя срещу понеделник, преди да я забавлява в собствения си дом снощи. Нолан бе убеден, че ДЦ има по-важни неща от това да разбулва нощните изпълнения на подчинените си, но изглежда, не бе така. И резултатът бе, че в сряда, между 7:30 и 8:00 сутринта, щеше да получи изстрел в задника. Не се очакваше да може да спи преди това, макар и по причини, несвързани с Мили.
И останалото в пощенската му кутия не можеше да се разглежда като коледни подаръци. Матюс бе отговорил на доклада му за Писта-1 и заявяваше, че твърденията на Нолан, че МН370 е кацнал в делтата и по-късно е излетял, не са нищо повече от необосновани предположения. Макар сега надзорът над разследването около Писта-1 да бе от екип на Компанията, напредъкът бе нищожен. Бирманската армия бе отцепила целия район като местопрестъпление и никой не можеше да припари до пистата. Мястото на скритото под камуфлажна мрежа здание бе разчистено с булдозер и там не бе останало нищо, освен остъргани бетонни основи. Никой от работниците не бе носил защитен костюм. Нолан се питаше дали хората на Матюс са се сетили да измерят нивата на радиацията поне извън оградата. Все още никой от семейството му не бе пратил и дума нито в публично достъпните, нито в тайните им акаунти, макар Бърт да би трябвало да е оставил Мей Линг на летището във Ванкувър. Дано Джоани поне да спеше.