Выбрать главу

TOR обаче предлагаше повече поводи за добро настроение. Двамата му шриланкийски хакери чакаха с нетърпение играта на котка с мишка, която трябваше да се състои в четвъртък и петък. Беше им предплатил с биткойни и се надяваше да отговорят подобаващо на доверието му. Препрати свързаните с ИП ООД имейли от подизпълнители към акаунта на незаинтересувания си наследник и автоотговори на всички с един ред, в който съобщаваше, че се пенсионира, считано от днес. Де да беше истина.

Беше почти един — оставаше му достатъчно време да прегледа набързо новинарските онлайн портали, докато чакаше контролното чуване с Уотърман. „Австралийска фирма открива самолета в Бенгалския залив“, крещеше новина на сайта на Си Ен Ен. Базирана в Пърт минна компания, наречена EchoGold, бе купила лиценз за разсекретена съветска военна сателитна технология. В миналото КГБ бе търсило подводно разположено ядрено, биологично или химическо оръжие чрез използването на сателити, които да сканират за наличието на ядра на зададени елементи. EchoGold бе извършила геофизическо изследване, имащо за цел да локализира находища на нефт и газ, метали и дори диаманти. Техниката бе същата. Сателитът улавя свръхслабите електромагнитни полета, излъчвани от елементите. Компанията калибрира датчиците за търсените елементи, а останалата работа се върши от сателита.

EchoGold бе препрограмирала транспондерите си да търсят самолет вместо златоносни жили. В рамките на само няколко дни желаната комбинация от алуминий (седемдесет процента от типичния самолет), титан, стомана, никел, злато и мед се бе показала под формата на силует на потънал самолет в крайбрежните води на Бангладеш, Бежанския залив. Собствениците на EchoGold бяха предложили находката си на Щатите и Австралия, но след четирийсет и осем часа мълчание от съответните правителства EchoGold бе пуснала съобщение за печата, което Си Ен Ен бе прехванала. Малайзийското правителство искаше среща с EchoGold, така че поне една от заинтересуваните страни вярваше на австралийските миньори.

— Дявол да го вземе! — каза на глас Нолан. Местоположението на самолета бе в обхвата на МН370, тъй като се намираше на по-малко от час полет от Писта-1. Това означаваше, че 777 е паднал в тъмното, което намаляваше вероятността от визуално засичане. Плавното снижение в морето вместо забиването с носа надолу гарантираше, че няма да има разпръскване на спасителни жилетки, ръчен багаж и парчета от фюзелажа на голяма площ. Нолан се питаше какво ще кажат сега Матюс, Мелиса и другите скептици, когато утре повдигнеше този въпрос. Време беше да превключи скоростите.

Уотърман въведе през виртуалната клавиатура запаметеното съобщение:

Сигурността съмнителна. Досегашните имейли вероятно известни на ФСС, вкл. за Шри Ланка. Чум заплашва децата ти, ако не му дадеш файловете.

Чакам мнение. <Enter>

Не само безжичната връзка прекъсна, но и осветлението изгасна. Той не знаеше дали съобщението е успяло да напусне компютъра му, преди да бяха дръпнали шалтера. Най-вероятно да, значи във ФСС вече го четяха. Единствената загадка сега бе как кръстникът му ще се обади преди срещата в петък.

На осем хиляди километра от него Нолан седеше зад бюрото си и препрочиташе съобщението. ФСС бяха отнели връзката на Уотърман. Нямаше изненади, освен заплахата срещу децата му. Това не бе в почерка на разузнавач професионалист. Чумаков бе или аматьор, или бе отчаян. Отчаяните хора бяха двойно по-опасни, но и склонни към грешки. Уотърман трябваше да запази хладнокръвие и да остане верен на себе си. Боб Голямата работа щеше да ги преведе и през това тресавище, макар засега да не бе съвсем ясно как щеше да стане това.

Нолан остана в TOR и се свърза с познат добър хакер, когото познаваше от Владивосток. Сергей се бе преместил в Москва, където се грижеше за болната си майка. Той бе истински жокер, подходящ да приеме две опасни задачи: едната свързана с мозъка му, другата — с подметките му. Сибирякът бе колкото опитен в проникването в мрежи, толкова и дързък. За съответната цена щеше да се изкатери по оградата на Белия дом, въоръжен с градинско гребло. Съобщението на Нолан бе късо и съблазнително: