Тайсън кимна.
— Вярвам ти. Ти си ми приятел.
От думите му се почувствах още по-виновен.
Завлякох се неохотно до масата на Посейдон и седнах на пейката. Една нимфа веднага ми донесе олимпийска пица с маслини и чушки, само че аз изобщо нямах апетит. На два пъти се бях разминал на косъм от смъртта. Учебната година приключи с пълна катастрофа. Лагерът беше сполетян от тежка беда, а Хирон ми беше забранил да се намесвам.
Не изпитвах кой знае каква благодарност към никого, но както беше обичаят, занесох чинията си до бронзовия мангал и хвърлих няколко парчета в огъня.
— Посейдон, приеми дара ми — измърморих.
„И ако си там, изпрати малко помощ — помолих се наум. — Моля те.“
Димът от горящата пица се превърна в приятен аромат — морски бриз, примесен с дъх на диви цветя, — но нямах представа дали това означаваше, че баща ми ме е чул.
Върнах се на мястото си. Имах чувството, че съм ударил дъното и нещата няма как да станат по-зле. В този миг Тантал заповяда на един от сатирите да надуе рога си, за да привлече вниманието ни.
— Така — поде директорът, след като шумът от разговорите заглъхна, — каква прекрасна вечеря, нали? Поне така ми се струва, като я гледам.
Докато говореше, ръката му се прокрадна към наново напълнената чиния, сякаш храната нямаше да забележи какво е намислил, но щом пръстите му стигнаха на десетина сантиметра от нея, чинията се изстреля в другия край на масата.
— И сега, след първия си ден от встъпването в длъжност — продължи Тантал, — бих искал да отбележа какво истинско изтезание е присъствието ми тук. Надявам се до края на лятото да имам възможността да измъчвам… ъъъ, да опозная всеки един от вас. Изглеждате ми толкова… апетитни.
Дионис любезно заръкопляска и неколцина сатири неохотно се присъединиха. Тайсън продължаваше да стои смутено до тяхната маса, но понечеше ли да се дръпне настрани, Тантал го придърпваше обратно.
— А сега да оповестя някои промени! — Директорът се усмихна кисело. — Възстановяваме надбягванията с колесници!
Лагерниците се разшумяха — в гласовете се долавяше вълнение, страх, смайване.
— Знам — повиши глас Тантал, — че надбягванията са били забранени преди няколко години заради… ъъъ… технически проблеми.
— Трима загинали и двайсет и шест ранени — обади се някой от масата на Аполон.
— Точно така! — кимна доволно директорът. — Но съм сигурен, че вие също ще приветствате възстановяването на тази лагерна традиция. Победителите в състезанието ще получат златен лавров венец. Регистрирането на отборите започва от утре сутринта. Първото надбягване ще е след три дни. Ще бъдете освободени от повечето от задълженията си, за да подготвите колесниците си и да тренирате конете. А, и да не забравя, хижите на победителите ще бъдат освободени от всички задължения за един месец!
Разнесоха се викове. Цял месец без никакви задължения? Цял месец без чистене на конюшните? Сериозно ли говореше?
Изведнъж се изправи последният, който си мислех, че би възразил.
— Но господине! — обади се Клариса. Чу се смях, когато околните видяха надписа „Мууу“ на гърба й. — А охраната на лагера? Ако оставим всичко, за да подготвим колесниците…
— А, героят на деня! — възкликна Тантал. — Смелата Клариса, която сам-самичка отблъсна нападението на биковете!
Клариса премигна и се изчерви.
— Не, не бях…
— А на всичкото отгоре е и скромна. — Директорът се усмихна. — Не се тревожи, скъпа. Това е летен лагер. Тук сме, за да се забавляваме, нали?
— Да, но елата…
Неколцина от приятелите й я дръпнаха да седне и Тантал продължи:
— А сега, преди да продължим към лагерния огън и песните, един дребен въпрос. По някаква незнайна причина, Пърси Джаксън и Анабет Чейс са решили да доведат тук това нещо — посочи Тайсън.
Чу се смутен шепот. Към мен се насочиха доста погледи. Идеше ми да убия Тантал.
— Всеизвестно е — продължи той, — че циклопите са кръвожадни чудовища без капчица мозък. В друг случай бих пуснал този звяр в гората, за да се поупражнявате в преследване с факли и копия. Но кой знае? Този циклоп може и да не е толкова ужасен, като повечето си събратя. Но все пак трябва да го държим някъде, докато се убедим, че най-доброто решение е да го ликвидираме. Мислех да го затворим в конюшнята, но пък сигурно ще изплаши конете. Може би да пробваме в хижата на Хермес?
На масата на Хермес се възцари мълчание. Травис и Конър Стол изведнъж проявиха невероятен интерес към покривката. Чудесно ги разбирах. Хижата на Хермес винаги беше препълнена. Нямаше как да приемат и един висок метър и осемдесет циклоп.