Докато се връщах към колесницата, забелязах още колко гълъби се бяха появили по дърветата — цвърчаха като луди и огласяха цялата гора. Като че ли никой друг не им обръщаше внимание, но мен ме притесняваха. Човките им искряха странно. Очите им пламтяха ярко, не като на обикновени птици.
Тайсън се беше оплел с конете, които не му се подчиняваха. Наложи се дълго да им говоря, докато се успокоят.
— Той е чудовище, господарю — оплакваха се те.
— Той е син на Посейдон — отговорих. — Също като… да, също като мен.
— Не! — възразиха те. — Чудовище! Яде коне! Не му вярваме!
— Ще ви черпя с бучки захар след състезанието — обещах им аз.
— Бучки захар?
— Огромни бучки захар. И ябълки. Обичате ябълки, нали?
В крайна сметка те ми разрешиха да ги впрегна.
Ако не сте виждали древногръцка колесница, трябва да знаете, че основното при нея е достигането на висока скорост, а не удобството или сигурността. В общи линии тя представлява дървен кош, отворен отзад, поставен върху ос с две колела. Кочияшът стои прав през цялото време и чудесно усеща всяка неравност по пътя. Колесницата е направена от толкова тънко дърво, че ако не внимаваш при завиването, много лесно може да се преобърне и да се пребиеш. Усещането е много по-яко от това да караш скейтборд.
Хванах поводите и насочих конете към стартовата линия. Връчих на Тайсън един триметров прът и му обясних, че трябва да отблъсква колесниците, които се приближат към нас и да прихваща всичко, с което другите бойци се опитат да ни замерят.
— Но няма да удрям понитата с пръчката! — настоя той.
— Няма — съгласих се аз. — Нито пък хора, ако е възможно. Ще спазваме правилата. Отстранявай всичко по пътя ни и ме остави аз да управлявам конете.
— И така ще спечелим! — ухили се той.
Или по-скоро ще загубим, помислих си аз. Но все пак трябваше да се опитаме. Исках да покажа на останалите… Е, не бях сигурен какво точно. Че Тайсън не е толкова лош? Че не ме е срам да се появявам с него пред другите? Че не ми пука от презрителните прякори и шегите им?
Докато колесниците се подреждаха, по дърветата се появиха още гълъби с искрящи очи. Цвърчаха толкова силно, че привлякоха вниманието на зрителите и лагерниците започнаха притеснено да хвърлят погледи към дърветата, чиито клони провисваха до земята под тежестта на птиците. Тантал се правеше, че не ги забелязва, но се наложи да повиши глас, за да го чуем:
— Състезатели! Готови!
Той спусна рязко ръка и това беше сигналът за начало. Колесниците се раздвижиха. Подкови зачаткаха в прахоляка. Тълпата се развика.
Още в първия миг се чу едно гадно „хрус“. Обърнах се и видях как колесницата на Аполон се обръща. Синовете на Хермес, Травис и Конър Стол, я бяха закачили със своята — може би без да искат, но по-вероятно беше да са го направили нарочно. Двете момчета на Аполон бяха успели да скочат, а пощурелите коне влачеха колесницата настрани. Травис и Конър се смееха доволно, но усмивките им бързо угаснаха, когато конете на Аполон се врязаха в техните и колесницата на Хермес също се преобърна. Разлетяха се изпочупени дъски, четирите коня се въргаляха на земята.
Две колесници по-малко само за първите десет метра. Страхотно състезание!
Отново насочих вниманието си напред. Движехме се добре, пред колесницата на Арес, но Анабет беше далеч пред нас. Тя вече правеше първия завой и нейният боец весело ни помаха за сбогом.
Отборът на Хефест също ни настигаше.
Бекендорф натисна някакво копче и от едната страна на колесницата се появи отвор.
— Извинявай, Пърси! — извика той. Към нашите колела се изстреляха три тежки топки, вързани с верига. Щяха да ги счупят на мига, ако Тайсън не ги беше отблъснал с един удар на пръта. След това той разклати силно колесницата на Хефест, която се отклони от пистата, а ние прелетяхме напред.
— Браво, Тайсън!
— Птиците! — извика той.
— Какво?
Препускахме с такава скорост, че почти нищо не чувах, но Тайсън посочи към гората и веднага разбрах какво го беше уплашило. Гълъбите бяха излетели от дърветата. И сега се спускаха като торнадо право към колодрума.
И какво толкова? Това си бяха обикновени гълъби.
Концентрирах се отново върху състезанието.
Направихме първия завой, колелата скърцаха зловещо от напрежението и за малко не се преобърнахме, но вече бяхме на два метра от Анабет. Ако успеехме да се доближим още малко, Тайсън можеше да използва пръта си и да…