Боецът на Анабет вече не се усмихваше. Измъкна копие и се прицели в мен. Понечи да го хвърли и в този миг чухме писъците.
Гълъбите се спускаха като пикиращи самолети над публиката и останалите зад нас колесници. Бекендорф беше под обсада. Неговият боец слепешката размахваше ръце в напразен опит да прогони нападателите. Колесницата се отклони настрани и се понесе през полята с ягоди, от бронзовите коне се вдигаше пара.
В колесницата на Арес Клариса изкрещя нещо и боецът й бързо опъна камуфлажна мрежа над коша. Гълъбите се спускаха над нея, кълвяха и деряха с нокти ръцете на боеца, който се мъчеше да закрепи мрежата, но Клариса стискаше зъби и гледаше право напред. Нейните конски скелети не обръщаха никакво внимание на случващото се. Птиците кълвяха празните дупки на очите им и прелитаха през ребрата и гръдния им кош, но жребците продължаваха устремения си галоп.
Зрителите обаче нямаха техния късмет. Гълъбите атакуваха всички подред и принуждаваха лагерниците да побегнат панически. Отблизо се виждаше, че не бяха обикновени гълъби. Пламтящите им очи гледаха зло. Човките им бяха от бронз и ако съдех по писъците, явно бяха остри като бръсначи.
— Стимфалийски птици! — извика Анабет. Накара конете си да забавят ход, за да се изравним с нея. — Ако не ги прогоним, ще ни изкълват до смърт!
— Тайсън, обръщаме! — заповядах аз.
— Объркахме пътя ли? — попита той.
— Както винаги — измърморих под нос и насочих колесницата към трибуните.
Анабет се движеше до нас.
— На бой, герои! — изкрещя тя, но гласът й се изгуби в цвърченето на птиците и избухналата суматоха.
Хванах поводите в една ръка, а с другата измъкнах Въртоп. Ято птици с щракащи метални човки се спусна към лицето ми. Мечът им пресече полета, разлетя се перушина, но това беше само капка в морето. Оставаха още милиони от гадните пернати. Една от тях ме клъвна по врата и от болка едва не изскочих от колесницата.
Анабет не се справяше кой знае колко по-добре. Близо до трибуните облакът от птици ставаше по-гъст.
Неколцина от лагерниците се опитваха да дадат отпор на нападателите. Децата на Атина се криеха зад щитовете си. Синовете на Аполон бяха извадили лъковете и стрелите си, но не смееха да стрелят в мелето, за да не наранят някой от своите.
— Прекалено много са! — извиках аз. — Как можем да ги прогоним?
Анабет заби ножа си в един гълъб.
— Херкулес е използвал кречетало. Вдигнал е невероятен шум и така…
Очите й се разшириха.
— Пърси… Музиката на Хирон!
Веднага схванах идеята й.
— Мислиш ли, че ще свърши работа?
Тя подаде поводите на боеца си и най-спокойно скочи в моята колесница, все едно изобщо не се движехме.
— Към голямата къща! Това е единственият ни шанс!
Клариса тъкмо беше прекосила финала и като че ли едва сега си даваше сметка колко сериозен е проблемът с птиците.
Когато ни видя да се отдалечаваме, извика:
— Бягате ли? Битката е тук, страхливци!
Извади меча си и се отправи към трибуните.
Пришпорих конете да препуснат в галоп. Колесницата прелетя с гръм и трясък през полята с ягоди, прекоси игрището за волейбол и спря пред голямата къща. С Анабет на бегом влязохме вътре и изтичахме към стаята на Хирон.
Касетофонът му все още си стоеше на нощното шкафче. До него бяха любимите му касети. Взех най-кошмарната, която ми попадна пред очите, Анабет грабна касетофона и хукнахме обратно навън.
На хиподрума горяха няколко колесници. Окървавени лагерници се щураха насам-натам, а хищните птици разкъсваха дрехите им и ги кълвяха по главите. Тантал гонеше сладкиши по трибуната, крещейки:
— Всичко е под контрол! Не изпадайте в паника!
Спряхме пред финиша. Анабет приготви касетофона. Надявах се батериите да не са изтощени.
Натиснах копчето и включих любимия албум на Хирон с най-големите хитове на Дийн Мартин. Изведнъж се разнесоха цигулки и няколко жални гласа заприпяваха на италиански.
Стимфалийските птици направо пощуряха. Започнаха да летят в кръг и да се блъскат една в друга, все едно искаха да се самоубият. След това се вдигнаха в огромен облак и се отправиха към небесата.
— Стрелци! — извика Анабет. — Сега!
Децата на Аполон вече можеха да използват спокойно лъковете си. Повечето от тях изстрелваха по пет-шест стрели наведнъж. След няколко минути земята беше покрита от мъртви гълъби с бронзови човки, а оцелелите изчезваха към хоризонта.