Лагерът беше спасен, но опустошен. Повечето колесници бяха унищожени. Никой не се беше отървал невредим, на почти всеки лицето му беше разкървавено от острите човки. Децата на Афродита бяха изпаднали в истерия заради развалените си прически и перата и мръсотията по дрехите си.
— Браво! — извика Тантал. — Ето го и нашия първи победител!
Приближи се към финиша и положи златния лавров венец върху главата на смаяната Клариса.
След това се обърна и ми се усмихна.
— А сега трябва да накажем пакостниците, които се опитаха да провалят състезанието.
Седма глава
Приемам подаръци от непознат
Според Тантал стимфалийските птици си били стояли най-спокойно по дърветата в гората и изобщо нямало да ни нападнат, ако аз, Анабет и Тайсън не сме ги били предизвикали с несръчното си управление на колесниците.
Това беше толкова нечестно, че му казах да върви да си гледа работата и това изобщо не спомогна за оправяне на настроението му. За наказание той ни изпрати в кухнята — да мием тенджери и чинии цял следобед заедно с почистващите харпии. За да лъснат съдовете до блясък и да изтребят деветдесет и девет процента от известните ни бактерии и микроби, харпиите използваха лава вместо вода и затова с Анабет трябваше да си сложим азбестови ръкавици и престилки.
На Тайсън обаче лавата не му пречеше. Той запретна ръкави и се залови усърдно за работа, а аз и Анабет унило се мотаехме и роптаехме срещу горещината и огромната купчина допълнителни чинии. Тантал беше поръчал специален банкет в чест на победата на Клариса — пиршество с печени стимфалийски птици.
Единственият положителен резултат от наказанието ни беше, че благодарение на него с Анабет се превърнахме в съюзници с общ враг и получихме достатъчно време да поговорим. Разказах й отново съня си с Гроувър и този път тя като че ли беше склонна да ми повярва.
— Ако наистина го е намерил — измърмори Анабет, — и ако успеем да го вземем…
— Спри се малко — прекъснах я. — Доколкото схванах, според теб Гроувър е намерил единственото нещо, което може да спаси лагера. За какво изобщо става въпрос?
— Ще ти дам джокер. Какво получаваш, когато одереш един овен?
— Чеверме?
Тя въздъхна.
— Руно! Кожата на овена се нарича руно. А ако този овен е със златна вълна…
— Златното руно! Шегуваш ли се?
Анабет изсипа чиния с кости на печени гълъби в лавата.
— Пърси, помниш ли какво ти казаха сестрите Грайи? Че знаят къде се намира мястото, което търсиш. И споменаха Язон. Преди три хиляди години той е научил от тях как да намери Златното руно. Знаеш историята за Язон и аргонавтите, нали?
— Аха — кимнах аз. — Онзи стар филм със скелетите от глина.
— О, богове, Пърси! — изпъшка тя. — Нямам думи!
— Какво пак? — намръщих се аз.
— Слушай ме хубаво. Ето истинската история за руното: Зевс имал две деца — Кадъм и Европа. По една или друга причина щели да ги убият, но те се помолили на баща си да ги спаси. Зевс изпратил летящ овен със златно руно, който ги взел от Гърция и ги пренесъл в Колхида, в Мала Азия. По-точно пренесъл Кадъм, а Европа паднала и загинала по пътя, но това не е важно.
— Сигурно за нея е било важно.
— Важното е, че когато стигнал в Колхида, Кадъм принесъл златния овен в жертва на боговете и окачил руното на едно дърво насред царството си. Руното му донесло неимоверно богатство. Животните вече не се разболявали. Реколтата била изобилна. Болестите изчезнали. Затова Язон искал да го вземе. То може да излекува почти всичко. Прогонва болестите, подсилва природата, прочиства замърсяването…
— Значи може да излекува и елата на Талия!
Анабет кимна.
— И ще подсили границите на лагера. Само че руното е изчезнало от векове, Пърси. Хиляди герои са се отправяли да го търсят и са се връщали с празни ръце.
— Но Гроувър го е намерил — рекох. — Търсил е Пан, а е попаднал на руното, тъй като и двете излъчват природна магия. Всичко се връзва, Анабет! Може да спасим и него, и лагера едновременно. Чудесно!
— Не ти ли се струва малко прекалено нагласено? — възрази тя. — Ами ако е капан?
Спомних си как Кронос ни беше манипулирал миналото лято. Почти ни беше заблудил да му помогнем да разпали война, която би унищожила Западната цивилизация.
— Имаме ли друг избор? — попитах. — Ще ми помогнеш ли да спасим Гроувър, или не?
Тя хвърли поглед към Тайсън, който не ни слушаше, а щастливо си играеше с чашите и лъжиците, плуващи в лавата.