— Пърси — зашепна Анабет, — трябва да се изправим срещу циклоп. И то не кой да е, а най-ужасният от циклопите — Полифем. За да стигнем до неговия остров, ще трябва да прекосим Морето на чудовищата.
— Къде е то?
Тя ме изгледа подозрително, все едно си мислеше, че я будалкам.
— Не си ли чувал за Морето на чудовищата? Там, където са плавали Одисей, Язон, Еней и всички останали.
— Имаш предвид Средиземно море?
— Не! Всъщност да, но… Не!
— Много ясен отговор, благодаря.
— Виж, Пърси. Морето на чудовищата е морето, през което минават всички герои в приключенията си. Да, навремето е било Средиземно море. Но като всичко останало, и то си е сменило мястото, когато центърът на Западната цивилизация се е преместил в Америка.
— Както планината Олимп се е озовала над „Импайър Стейт Билдинг“ — рекох. — А Хадес под Лос Анджелис.
— Точно така.
— Но цяло море с чудовища… Как би могло да се скрие? Простосмъртните няма ли да забележат, ако се случват странни неща, ако някой кораб бъде глътнат и така нататък?
— Разбира се, че ще забележат. И затова смятат, че има нещо странно в тази част на океана. Морето на чудовищата е на североизток от Флорида. Простосмъртните дори си имат име за него.
— Бермудският триъгълник?
— Точно така.
Помислих малко. Да, не беше кой знае колко по-странно от всичко останало, което бях научил в лагера.
— Е, поне знаем откъде да започнем.
— Което не ни помага особено, Пърси. Търсенето на малък остров насред пълно с чудовища море…
— Стига! Нали все пак съм син на бога на моретата? Това е моя територия. Не вярвам да е чак толкова трудно.
Анабет свъси вежди.
— Ще трябва да помолим Тантал за разрешение да заминем. Но той няма да ни пусне.
— Няма как да ни откаже, ако му кажем довечера пред всички. Целият лагер ще ни чуе. Ще го притиснат и ще го принудят да се съгласи.
— Дано. — В гласа й се долови лека надежда. — Хайде да свършваме с тези чинии. Подай ми маркуча с лавата, моля.
Вечерта край лагерния огън децата на Аполон извадиха инструментите си. Мъчеха се да ни вдигнат духа, което след нападението на птиците хич не беше лека задача. Седяхме в полукръг по каменните пейки, припявахме унило и се взирахме в огъня, докато те дрънкаха на китарите и лирите.
Огънят беше вълшебен, така че колкото по-силно пеехме, толкова по-високо се вдигаха пламъците. Те променяха дори и цвета си спрямо настроението ни. Някои вечери пламъците се издигаха до пет-шест метра височина и грееха в ярколилаво. Тази обаче огънят беше висок не повече от метър и половина и едва топлеше.
Дионис си тръгна рано. Издържа само няколко песни, като мърмореше, че дори и играта на морски шах с Хирон е била по-забавна. Изгледа сърдито Тантал и се отправи към голямата къща.
Когато песента свърши, Тантал се обади:
— Беше прекрасно!
Пристъпи напред с шишче в ръка и нехайно се опита да свали от него поразтопения локум. Но преди да успее да го докосне, той излетя от шишчето. Директорът посегна да го сграбчи, но локумът предпочете самоубийството и скочи в огъня.
Тантал се обърна към нас и се усмихна студено.
— Така! Няколко обявления за утрешната програма.
— Господине! — обадих се аз.
Той премига.
— О, момчето от кухнята иска да ни каже нещо?
Неколцина от хижата на Арес се изкикотиха, но аз бях твърдо решен да не им позволя да ме накарат да замълча с подигравките си. Изправих се и погледнах Анабет. Слава на боговете, тя застана до мен.
— Имаме идея как да спасим лагера — рекох.
Възцари се пълна тишина, бях сигурен, че сме привлекли вниманието на всички, тъй като огънят заискря в яркожълто.
— Така ли? — отвърна безучастно Тантал. — Ако пак е свързано с колесници…
— Не, става дума за Златното руно — отвърнах. — Знаем къде е.
Пламъците станаха оранжеви. Бързо, за да не може Тантал да ме прекъсне, разказах съня си за Гроувър и острова на Полифем. Анабет се включи и напомни за славата на руното. От нея историята звучеше доста по-убедително.
— Руното може да спаси лагера — заяви накрая тя. — Сигурна съм.
— Глупости! — отвърна директорът. — Няма от какво да го спасявате!
Всички го зяпнаха смаяно, той леко се сви и побърза да добави:
— Освен това, Морето на чудовищата е огромно. Нямате представа къде точно да търсите.