Мълчание.
Тантал кимна на Клариса.
— Оракулът те очаква, скъпа. Върви.
Тя смутено пристъпи от крак на крак, явно дори и Клариса не жадуваше чак толкова за слава, ако това означаваше да бъде любимка на Тантал.
— Но, господине…
— Върви! — изръмжа той.
Тя кимна отсечено и се отправи към голямата къща.
— А ти, Пърси Джаксън? — обърна се към мен Тантал. — Някакви коментари от нашия мияч на чинии?
Замълчах. Не исках да му давам поводи да ме накаже отново.
— Добре — кимна той. — Напомням отново, че никой не може да напуска лагера без мое позволение. Който се опита… ако изобщо оцелее, ще бъде изключен завинаги. От този момент нататък харпиите ще следят за спазването на вечерния час, а те са винаги гладни! Лека нощ, скъпи лагерници. И хубави сънища!
Тантал махна с ръка и огънят изгасна. В тъмното всички се отправихме към хижите си.
Нямаше как да обясня на Тайсън случващото се, така че да ме разбере. Той усещаше, че съм тъжен. Знаеше, че искам да замина, а Тантал не ме пуска.
— И въпреки това ще тръгнеш, нали? — попита той.
— Не знам — признах. — Няма да е лесно.
— Ще ти помогна.
— Не, не. Не мога да искам подобно нещо от теб, здравеняко. Твърде опасно е.
Тайсън сведе поглед към металните чаркове в скута си — пружинки, болтчета, тел. Майстореше нещо. Бекендорф му беше дал инструменти и излишни резервни части и Тайсън всяка вечер си играеше с тях. Беше ми чудно как огромните му ръце успяваха да се справят с дребните части.
— Какво правиш? — попитах.
Тайсън не отговори. Вместо това изхълца, все едно се канеше да се разплаче.
— Анабет не харесва циклопите. И ти… не искаш да бъда с теб?
— Не, не е така — възразих колебливо. — Анабет те харесва. Честна дума.
От очите му закапаха сълзи.
Спомних си, че Гроувър, подобно на всички сатири, можеше да долавя човешките чувства. Зачудих се дали и циклопите не притежаваха същата способност.
Тайсън уви чарковете и инструментите си в намаслен парцал. Отпусна се на леглото и прегърна одеялото като плюшено мече. Обърна се към стената, гърбът му беше нашарен от ужасяващи белези, все едно беше изоран с трактор. За хиляден път се зачудих откъде и от кого му бяха останали.
— Татко винаги се е грижел за мен — подсмърчаше той. — А сега… Не е честно, задето е позволил да му се роди циклоп. Изобщо не е трябвало да се раждам.
— Не говори така! Посейдон те призна за свой син, нали? Значи те обича… много…
Замълчах. Замислих се за годините, през които Тайсън беше живял по улиците на Ню Йорк в кашон от хладилник. Как беше възможно да си мисли, че Посейдон се е грижел за него? Що за баща би причинил подобно нещо на детето си, дори и то да е чудовище?
— Тайсън… в лагера ще ти е добре като в истински дом. Останалите ще свикнат с теб. Честна дума.
Тайсън въздъхна, но не отговори. След миг си дадох сметка, че е заспал.
И аз си легнах и затворих очи, но не можех да заспя. Страхувах се да не сънувам отново Гроувър. Ако телепатичната ни връзка наистина съществуваше… ако нещо се случеше с него… можеше изобщо никога повече да не се събудя.
Луната грееше през прозореца. В далечината шумеше прибоят. Усещах лекия аромат от ягодовите поля, чуваше се смехът на дриадите, които гонеха бухали в гората. Но имаше и нещо друго, нещо зло — болестта, поразила елата на Талия, настъпваше в долината.
Дали Клариса щеше да успее да спаси лагера? По-скоро Тантал щеше да ме награди със значка за примерно поведение.
Станах и се облякох. Взех едно одеяло и измъкнах няколко кока-коли изпод леглото. Колата беше контрабанда. В лагера не се позволяваше внасянето на десерти и напитки, но ако се свържеш с точния човек в хижата на Хермес, срещу няколко златни драхми той можеше да прекара нелегално почти всичко от близкия магазин.
Излизането навън след вечерния час също беше забранено. Ако ме хванеха, щях да си изпатя, стига преди това харпиите да не ме изядяха жив. Но аз исках да видя океана. Там винаги се чувствах по-добре. Мислите ми се проясняваха. Измъкнах се от хижата и поех към брега.
Постлах одеялото близо до водата и си отворих една кутийка с кола. Не знам защо, но захарта й кофеинът успокояваха свръхактивния ми мозък. Мъчех се да реша какво да правя, за да спася лагера, но не ми хрумваше никаква гениална идея. Надявах се да се появи Посейдон или поне да ми даде някакъв съвет.