Буца заседна в гърлото ми. Най-сетне разбрах на кого ми приличаше мъжът с елфическите черти и палавите искрици в очите.
— Вие сте бащата на Люк — рекох. — Хермес.
Богът облиза устни. Заби жезъла в пясъка, все едно беше плажен чадър.
— Бащата на Люк. Малцина биха се сетили да ме представят така. Повечето ме наричат бога на крадците. Или пък бога на вестоносците и пътешествениците, ако искат да бъдат любезни.
— Богът на крадците звучи най-добре — подхвърли Джордж.
— О, не му обръщай внимание — намеси се Марта и стрелна език към мен. — Просто ревнува, защото Хермес ме обича повече.
— Не е вярно!
— И още как!
— По-кротко, вие двамата — предупреди ги Хермес, — или ще ви превърна отново в телефон и ще му изключа звука! Пърси, още не си отговорил на въпроса ми. Какво ще правиш със задачата?
— Не ми разрешиха да замина.
— Така е. И това ще те спре ли?
— Искам да замина. Трябва да спася Гроувър.
Хермес се усмихна.
— Познавах едно момче… Беше дори по-малко от теб. Всъщност си беше направо бебе.
— Пак се започна — изпъшка Джордж. — Само за себе си говори!
— Млъкни! — сряза го Марта. — Да не искаш да ни изключи звука и да ни сложи на вибрация?
Богът не им обърна внимание.
— Една нощ се измъкнало изпод носа на майка си от пещерата и откраднало стадото на Аполон.
— И той не го ли е удушил на мига? — попитах.
— Хмм, не. Всъщност всичко се подредило много добре. За да възмезди Аполон за кражбата, момчето му дало един инструмент, който тъкмо било направило — лирата. Аполон бил толкова запленен от музиката, че гневът бързо му минал.
— И каква е поуката?
— Поуката ли? — премига Хермес. — Богове, това да не е някаква притча? Историята е съвсем истинска. Истината има ли поука?
— Ами…
— Добре, какво ще кажеш за: „Кражбата невинаги е нещо лошо“?
— На мама едва ли би й харесало.
— Плъховете са вкусни — обади се Джордж.
— Това какво общо има? — попита Марта.
— Нищо — призна той. — Но съм гладен.
— Добре, може и друго — рече Хермес. — Например: „Младите невинаги се подчиняват на разпорежданията, но ако рискуват и постигнат нещо хубаво, понякога избягват наказанието.“ Как ти се струва?
— Значи смятате, че трябва да замина, въпреки че нямам разрешение?
Очите на Хермес заискриха.
— Марта, би ли ми подала първия пакет?
Марта отвори уста и не спря да я отваря, докато не зина така, че можех спокойно да пъхна ръката си до лакътя. Отвътре се показа метален термос — едновремешен термос с черна пластмасова капачка. По него бяха изрисувани в червено и жълто бойни сцени от Древна Гърция — герой убива лъв, а по-нататък повдига триглавото куче Цербер над главата си.
— Това е Херкулес — обадих се аз. — Но как…
— Никога не подценявай подаръците — смъмри ме Хермес. — Това е колекционерска рядкост. От първия сезон на „Херкулес разбива глави“.
— „Херкулес разбива глави ли“?
— Беше страхотно шоу — въздъхна той. — Преди телевизията на Хефест да започне да излъчва само риалити предавания. Ако термосът вървеше заедно с кутията за сандвичи, щеше да струва много повече, разбира се…
— И ако не беше престоял в устата на Марта — подсказа Джордж.
— Ще ти го върна тъпкано! — извика Марта и го подгони по жезъла.
— Чакайте малко — рекох. — Това е подарък, така ли?
— Единият от двата — кимна Хермес. — Хайде, вземи го.
Едва не го изтървах — от едната страна беше леденостуден, а от другата нажежен като пещ. На всичкото отгоре, както и да го завъртах в ръцете си, тази страна към океана — северната — винаги беше студената…
— Това е компас! — извиках.
Богът премига изненадано.
— Браво! Никога не съм се сещал за това. Всъщност той има много по-важно предназначение. Вътре са събрани ветрове от четирите краища на земята и ако ги пуснеш на свобода, те ще ти помогнат да стигнеш по-бързо до целта. Не, не го прави сега! И моля те, когато решиш да го използваш, отвори капачката съвсем леко. Ветровете са малко като мен — не могат да стоят мирни. Ако и четирите излязат наведнъж… Както и да е, сигурен съм, че ще внимаваш. А сега и втория ми подарък. Джордж?