— Тя ме докосва! — оплака се Джордж, който напразно се мъчеше да се измъкне от Марта.
— Няма как да не те докосва, двамата сте преплетени — отвърна Хермес. — И ако не престанете да се гоните, пак ще се вържете на възел!
Змиите прекратиха боричкането си.
Джордж отвори уста и от нея падна пластмасово шишенце с витамини за смучене.
— Не може да бъде! — възкликнах. — Витамини във формата на минотавър?
Хермес взе шишенцето и го разклати.
— Да, лимоновите са минотаври. Гроздовите са фуриите, ако не се лъжа. Или пък бяха хидри? Така или иначе, тези витамини са страшно силни. Смучи ги само в краен случай.
— А как ще разбера кога е краен случай?
— Ще разбереш, повярвай ми. Девет основни витамина, минерали и аминокиселини. Всичко, което ти трябва, за да възвърнеш формата си.
Той ми подхвърли шишенцето.
— Благодаря — рекох. — Но защо ми помагате, господарю Хермес?
Богът се усмихна тъжно.
— Може би защото се надявам, че ако заминеш, ще спасиш много хора, Пърси. Не само приятеля си Гроувър.
Зяпнах го смаяно.
— Кого имате предвид? Люк ли?
Той не отговори.
— Господарю Хермес — подех аз, — много ви благодаря и така нататък, но по-добре си вземете подаръците. Люк не може да бъде спасен. Дори и да го намерех… Той ми каза, че иска да унищожи Олимп, да не остави камък върху камък. Предаде всичките си приятели. Мрази и вас самия.
Хермес вдигна поглед към звездите.
— Скъпи ми братовчеде, ако през тези хилядолетия съм научил нещо, то е, че е невъзможно да обърнеш гръб на роднините си, колкото и да се изкушаваш заради поразиите им. Няма значение дали те мразят, посрамват или просто не оценяват гениалността ти, че си създал интернет…
— Вие сте създали интернет?
— Идеята беше моя — обади се Марта.
— Плъховете са вкусни — въздъхна Джордж.
— Идеята беше моя! — отсече Хермес. — Говоря за интернет, не за плъховете. Но не това ми беше мисълта. Пърси, разбираш ли какво ти казвам за роднините?
— Не съм съвсем сигурен.
— Някой ден ще разбереш. — Той се изправи и отупа пясъка от краката си. — Време е да тръгвам.
— Имате шейсет пропуснати повиквания — рече Марта.
— И хиляда трийсет и осем писма в електронната си поща — добави Джордж. — Без да броим предложенията за онлайн покупка на амброзия с намаление.
— Пърси, разполагаш с много по-малко време, отколкото си мислиш — рече Хермес. — Приятелите ти вече са… а, идват!
Чух гласа на Анабет, която ме викаше иззад дюните. Малко по-назад се обаждаше и Тайсън.
— Надявам се, че не съм пропуснал нещо важно — продължи богът. — Все пак съм натрупал доста опит в пътуването.
Той щракна с пръсти и в краката ми се появиха три брезентови раници.
— Водонепроницаеми са, разбира се. Ако помолиш любезно, баща ти може и да ви помогне да стигнете до кораба.
— Кой кораб?
Хермес вдигна ръка. Един голям круизен кораб пореше водите на залива, бяло-златистите му светлини искряха на фона на черната вода.
— Почакайте! — извиках аз. — Нищо не разбирам! Дори не съм казал, че съм съгласен да замина!
— На твое място бих взел решение в рамките на следващите три минути — отвърна той. — Защото тогава ще се появят харпиите. Всичко хубаво, братовчеде. И — прощавай за израза — нека боговете бъдат с теб!
Хермес отвори ръка и жезълът литна в дланта му.
— Успех! — извика Марта.
— И да ми донесеш някой плъх! — поръча Джордж.
Кадуцеят отново се превърна в телефон и Хермес го пъхна в джоба си. После пое надолу по брега. След двайсетина крачки засия и изчезна във въздуха, а аз останах сам с термоса, шишенцето с витамините и с по-малко от три минути, през които трябваше да взема решение.
Осма глава
Качваме се на борда на „Принцеса Андромеда“
Взирах се във вълните, когато Анабет и Тайсън дотичаха при мен.
— Какво става? — попита Анабет. — Чух те да викаш за помощ!
— И аз — обади се Тайсън. — Крещеше: „Лошите нападат!“.
— Не съм ви викал — отвърнах. — Добре съм.
— Но тогава кой… — Анабет забеляза трите раници, термоса и шишето с витамини, което държах в ръката си. — Какво…
— Слушайте — прекъснах я. — Нямаме много време.
Разказах им за разговора си с Хермес. Когато свърших, в далечината вече се разнасяше вой — харпиите бяха надушили следите ни.