— Не те предизвиквам! — изръмжа събеседникът му. Гласът му беше плътен и разгневен. — Просто казвам, че ако номерът не мине…
— Ще мине! — прекъсна го Люк. — Ще захапят стръвта, повярвай ми. Хайде, трябва да идем до адмиралската каюта да проверим ковчега.
Гласовете заглъхнаха надолу по коридора.
— Да се махаме? — предложи изплашено Тайсън.
С Анабет се спогледахме и мълчаливо се споразумяхме.
— Не можем — рекох.
— Трябва да разберем какво е замислил Люк — добави Анабет. — И ако има как — да го заловим, да го оковем във вериги и да го закараме на Олимп.
Девета глава
Най-ужасната роднинска сбирка в живота ми
Анабет се писа доброволец да отиде сама с шапката-невидимка, но аз я убедих, че е твърде опасно. Или всички заедно, или никой.
— Никой! — обади се Тайсън. — Моля ви…
Но в крайна сметка и той тръгна с нас, като притеснено гризеше големите си нокти. Минахме през каютата, за да си вземем нещата. Каквото и да станеше, едва ли щяхме да останем още една нощ на борда на пълния със зомбита кораб, въпреки бингото с печалба от един милион долара. Проверих дали Въртоп е в джоба ми и сложих витамините и термоса от Хермес най-отгоре в раницата. Тайсън настоя да носи всичкия багаж и Анабет ме успокои, че не било проблем. За него трите пълни раници не били нищо повече от една празна торба за нас.
Запромъквахме се по коридорите към адмиралската каюта, като се ориентирахме по закачените на стените указателни схеми. Анабет вървеше напред с шапката-невидимка. Ако някой се зададеше срещу нас, се скривахме, но повечето от хората, които срещнахме, бяха зомбита с изцъклени погледи.
Качихме се по стълбите на тринайсета палуба, където трябваше да е адмиралската каюта, Анабет изсъска да се скрием и ние се пъхнахме в някакъв килер.
Двама души се приближаваха към нас.
— Видя ли етиопския дракон долу в трюма? — попита единият.
Другият се разсмя и отвърна:
— Да, невероятен е.
Невидимата Анабет ме стисна силно за ръката, но и без това вече бях познал втория глас.
— Разбрах, че още два пътуват насам — продължи той. — С това темпо скоро ще сме непобедими!
Гласовете заглъхнаха надолу по коридора.
— Това беше Крис Родригес! — Анабет свали шапката си и се появи до мен. — Помниш ли го, от Номер 11?
Помнех го смътно. Той беше от неясните деца, настанени в хижата на Хермес, тъй като олимпийският му баща не си беше направил труда да го припознае. Едва сега си дадох сметка, че това лято не бях видял Крис в лагера.
— Какво прави тук?
Анабет поклати глава, явно и тя нямаше представа, но си личеше, че е разтревожена.
Продължихме по коридора. Вече и без указателните схеми можех да кажа, че сме близо до Люк. Усещах нещо студено и неприятно — нещо зло.
— Пърси — спря се рязко Анабет, — погледни.
Стоеше пред една остъклена стена и гледаше надолу към дълбоката пропаст в средата на кораба — алеята с магазинчета и заведения. Но не те бяха привлекли вниманието й.
Пред лавката за сладкиши се бяха събрали най-различни чудовища: десетина лестригони като тези, които ме бяха нападнали с гюлета в последния ден от училище, две хрътки от Подземното царство и няколко още, по-странни създания — жени с по две змийски опашки, вместо крака.
— Скитски дракони — прошепна Анабет.
Чудовищата се бяха подредили в полукръг около един младеж с гръцка ризница и шлем, който тренираше с чучело от слама. Буца заседна на гърлото ми — чучелото беше облечено с оранжева тениска с логото на нашия лагер! Младежът с ризницата заби меча в корема на чучелото и дръпна рязко острието нагоре. Разхвърча се слама. Чудовищата одобрително се развикаха.
Анабет отстъпи назад. Лицето й беше посивяло.
— Хайде — дръпнах я аз, като се опитах да си придам уверен вид. — Колкото по-бързо открием Люк, толкова по-добре.
В края на коридора имаше двойни дъбови врати, които подсказваха, че зад тях се крие нещо важно. На десетина метра от тях Тайсън се спря.
— Отвътре се чуват гласове.
— Чуваш ги от толкова далече? — попитах.
Той притвори очи, сякаш за да се концентрира. След това заговори с дрезгавия глас на Люк:
— … пророчеството. Глупаците няма да знаят какво да правят.
В следващия миг гласът на Тайсън отново се промени, стана по-плътен и груб, като на този, който беше придружавал Люк пред заведението.