— Наистина ли смяташ, че онази стара кранта Хирон си е заминал завинаги?
От устата на Тайсън се разнесе смехът на Люк:
— Нямат му доверие. И това е съвсем естествено, като имаме предвид миналото му. Отравянето на елата се е оказало последната капка, препълнила чашата.
Анабет потрепери.
— Престани, Тайсън! Как го правиш? Ужасно е!
Тайсън отвори очи и озадачено се взря в нея.
— Просто ги слушам.
— Продължавай — подканих го аз. — Какво казват?
Той отново спусна клепачи и изсъска с грубия мъжки глас:
— Тихо!
— Сигурен ли си? — прошепна Люк.
— Да — отвърна другият. — Пред вратата са.
Едва сега осъзнах за какво ставаше дума.
Опитах се да се обърна и да хукна обратно, но вратите на залата се отвориха и отвътре изскочи Люк, придружаван от двама космати великани, които хладнокръвно насочиха копията си в гърдите ни.
— Е — усмихна се накриво Люк, — и това ако не са двамата ми любими братовчеди! Заповядайте, влезте.
Огромната каюта беше едновременно красива и кошмарна.
Красивата част: огромни прозорци в дъното, от които се разкривайте гледка към кърмата. Зелено море и синьо небе чак до хоризонта. Персийски килим на пода. В средата два меки дивана, в ъгъла легло с балдахин, а срещу него маса от махагон. На масата имаше храна — кутии с пици, бутилки с безалкохолни и сандвичи с месо на сребърен поднос.
Кошмарната част: на застлан с кадифе постамент в ъгъла беше поставен триметров златен ковчег. Саркофагът беше изписан с древногръцки сцени на обхванати от пламъци градове и умиращи герои. От него лъхаше такъв мъртвешки студ, че въпреки проникващите през прозорците слънчеви лъчи, в помещението беше направо хладно.
— Е — Люк разпери гордо ръце, — много по-добре от колкото Номер 11, нали?
За една година се беше променил изцяло. Шортите и тениската бяха заменени от закопчана догоре риза, панталони и кожени обувки. Непокорната му руса коса сега беше късо подстригана. Приличаше на модел, показващ модните за този сезон тенденции сред младите злодеи в Харвард.
Белегът под окото му все още си личеше — назъбена бледа резка, останала за спомен от схватката му с дракона. Вълшебният му меч Клеветник беше подпрян на дивана и хвърляше зловещи отблясъци с двойното си острие от стомана и божествен бронз, което беше смъртоносно както за чудовища, така и за простосмъртни.
— Сядайте — заповяда той. Вдигна ръка, три стола се раздвижиха и се преместиха в средата.
Не седнахме.
Едрите му телохранители все още държаха копията си насочени към нас. Приличаха на близнаци, но не бяха хора. Извисяваха се два метра и половина и бяха облечени само с джинси, а огромните им гърди бяха покрити с дебела плътна козина. Голите им стъпала приличаха на лапи, а ноктите им бяха остри като на диви зверове. Носовете им бяха сплескани и от устата стърчаха остри хищни зъби.
— О, забравих да ви представя — рече Люк. — Това са помощниците ми, Агрий и Орей. Сигурно сте чували за тях.
Замълчах. Въпреки насочените към мен копия, не от мечките ме беше страх.
След като Люк се беше опитал да ме убие миналото лято, много пъти си бях представял как отново ще се срещнем. Виждах се как пристъпвам смело към него и го предизвиквам на двубой. Но сега, когато най-сетне бяхме лице в лице, едвам успявах да прикрия треперенето на ръцете си.
— Не знаете ли историята на Агрий и Орей? — попита Люк. — Майка им… Предупреждавам ви, историята е доста тъжна. Афродита заповядала на младата жена да се влюби. Тя отказала и отишла да търси помощ от Артемида. Артемида я приела в свитата си от ловджийки, но в крайна сметка Афродита успяла да си отмъсти. Накарала я да се влюби в мечка. Когато Артемида научила, прогонила я в гората. Съвсем типично за боговете, нали? Само се боричкат помежду си, а от това си патят горките хора. И сега нейните близнаци Агрий и Орей не хранят голяма любов към Олимп. Но пък обичат децата на боговете…
— За закуска — изръмжа Агрий. Неговият плътен глас бяхме чули, докато говореше с Люк преди малко.
— Ха-ха! — разсмя се брат му Орей и лакомо облиза покритите си с косми устни. Продължи да се смее неудържимо, докато Люк и Агрий не го изгледаха строго.
— Млъкни, идиот такъв — заповяда Агрий. — Върви се накажи!
Орей изскимтя. Завлачи се тромаво до ъгъла, отпусна се на един стол и стовари челото си о масата. Сребърният поднос издрънча.