Люк се държеше така, все едно това беше нещо съвсем нормално. Той се разположи удобно на дивана и вдигна крака на ниската масичка.
— Е, Пърси, оставихме те жив още една година. Дано да го оценяваш. Как е майка ти? Как върви училището?
— Ти си отровил елата на Талия!
Люк въздъхна.
— Право на въпроса, а? Добре, аз отрових дървото, признавам. И какво от това?
— Как можа? — Анабет звучеше толкова ядосано, че чак се изплаших да не му се нахвърли с голи ръце. — Талия ти спаси живота! Спаси и мен, и теб! Как можа да оскверниш паметта й?
— Не съм я осквернил! — прекъсна я Люк. — Боговете я оскверниха, Анабет! Ако Талия беше жива, щеше да е на моя страна!
— Лъжеш!
— Ако знаеше какво идва, щеше да разбереш…
— Разбирам прекрасно, че искаш да унищожиш лагера! — извика тя. — Ти си чудовище!
Той поклати глава.
— Боговете са те заслепили. Не можеш ли да представи един свят, свободен от тях, Анабет? Какво ти дава античната история, по която толкова се прехласваш? Три хиляди години багаж! Западът е прогнил до сърцевината си. Трябва да бъде унищожен. Присъедини се към мен! Заедно ще съградим един нов свят. Твоят ум ще ни бъде от полза, Анабет.
— Защото ти очевидно нямаш и капчица в главата си!
Люк присви очи.
— Познавам те, Анабет. Заслужаваш много повече от това да се влачиш след някой идиот в обречен опит за спасяване на лагера. Още преди да е изминал месецът, там ще е пълно с чудовища. Тези, които оцелеят, няма да имат друг избор, освен да се присъединят към нас, защото в противен случай ще бъдат преследвани и изтребени. Наистина ли искаш да си на страната на губещите… при тези като него? — посочи той Тайсън.
— Хей! — извиках възмутено.
— Да пътуваш в компанията на циклоп — усмихна се Люк. — И имаш наглостта да твърдиш, че аз съм бил осквернил паметта на Талия! Не съм очаквал подобно нещо от теб, Анабет! Точно ти би трябвало да…
— Млъкни! — изкрещя тя.
Нямах никаква представа за какво говореше той, но Анабет закри лицето си, сякаш едва се сдържаше да не се разплаче.
— Остави я на мира! — обадих се аз. — И не намесвай Тайсън!
Люк се разсмя.
— А, да, чух новината. Баща ти го е припознал за свой син.
Сигурно изненадата ми си е проличала, тъй като той се усмихна.
— Да, Пърси, знам всичко. За плана ти да откриеш руното. Как бяха онези координати? 30,31; 75,12? Сигурно се сещаш, че все още имам приятели в лагера, които ме държат в течение.
— Шпиони имаш предвид.
Люк сви рамене.
— Още колко обиди от баща си можеш да понесеш, Пърси? Мислиш ли, че той ти е благодарен? Мислиш ли, че Посейдон предпочита теб пред това чудовище?
Тайсън стисна юмруци и тихо изръмжа.
Люк се усмихна отново.
— Боговете само те използват, Пърси. Имаш ли представа какво те очаква, ако оживееш до шестнайсетия си рожден ден? Хирон споменавал ли ти е за пророчеството?
Исках да го погледна спокойно и да му кажа да се разкара, но както обикновено, Люк прекрасно знаеше как да ме изкара от равновесие.
Какво щеше да стане на шестнайсетия ми рожден ден?
Знаех, че някога оракулът е направил предсказание за Хирон, което засягаше и мен. Но какво означаваше това „Ако оживееш до шестнайсетия си рожден ден“? Бях сигурен, че не ми харесваше.
— Знам това, което ми трябва — отвърнах. — Като например, кои са враговете ми.
— В такъв случай си глупак.
Тайсън стовари юмрука си върху близкия стол и той се разпадна на трески.
— Пърси не е глупак!
И преди да успея да се намеся, той се нахвърли върху Люк. Юмрукът му полетя към главата на Люк в смазващ удар, който би разбил и черепа на титан, но двамата мечоци реагираха мълниеносно. Сграбчиха го за ръцете и го бутнаха назад. Той се олюля и се стовари на пода с такава сила, че палубата потрепери.
— Неприятна изненада, а, циклоп? — обади се Люк. — Моите космати приятели май са по-силни от теб, поне когато са заедно. Дали да не им позволя да…
— Люк — прекъснах го аз. — Чуй ме. Баща ти ни изпрати тук.
Лицето му позеленя от гняв.
— Не искам да слушам за него!
— Той ни посъветва да се качим на кораба. Мислех, че е само начин да се придвижим до Флорида, но явно ни е изпратил тук, за да те намерим. Каза ми, че колкото и да му се сърдиш, той няма да се отрече от теб.
— Да му се сърдя ли? — изрева Люк. — Нямало да се отрече от мен? Та той отдавна ме е отписал, Пърси! Не, не му се сърдя! Искам направо да унищожа целия Олимп! Да разбия троновете им! И кажи на Хермес, че ще го направя. С всяко дете на бог, което се присъедини към нас, силата на Олимп отслабва, а нашата се увеличава. И той — посочи златния саркофаг — възвръща мощта си.