Бръкнах в джоба за химикала си, но Анабет поклати глава, предупреждаваше ме да не избързвам.
Послушах я. Повечето чудовища недовиждаха. Хидрата можеше и да ни подмине. Но ако извадех меча си сега, блясъкът от бронзовото острие със сигурност щеше да привлече вниманието й.
Затаихме дъх.
Хидрата беше на около метър от нас. Душеше земята и дърветата, все едно търсеше нещо. Две от главите й разкъсваха парче жълт плат — една от нашите раници. Явно чудовището беше минало през заслона и сега ни следваше по миризмата.
Сърцето ми затуптя оглушително. Бях виждал препарирана глава на хидра в лагера, но тя не ме беше подготвила за срещата с истинското чудовище. Главите бяха ромбовидни, като на гърмяща змия, но от устата стърчаха зъби като на акула.
Тайсън трепереше. Отстъпи назад и без да иска настъпи сухо клонче. И седемте глави се извърнаха към нас и засъскаха.
— Разпръснете се! — извика Анабет и хукна надясно.
Аз се шмугнах наляво. Една от главите изплю нещо зеленикаво, което прелетя над рамото ми и падна върху един бряст. Кората на ствола веднага запуши и започна да се разпада пред очите ми. Дървото се наклони застрашително към Тайсън, който не беше помръднал, стоеше като вкаменен и се взираше в приближаващото чудовище.
— Тайсън!
Ударих го с всичка сила и успях да го избутам настрани, а в този миг хидрата се стрелна към него и брястът се стовари върху две от главите й.
Чудовището се олюля и отстъпи, измъкна се от клоните и ядосано засъска срещу поваленото дърво. Седемте глави едновременно плюеха отрова и за нула време брястът се разпадна в димяща локва гадна слуз.
— Бягай!
Сръгах Тайсън, за да се съвземе, и изскочих пред него с Въртоп в ръка, за да привлека вниманието на хидрата.
И успях.
Блясъкът на божествения бронз е омразен на повечето чудовища. Щом зърна острието, хидрата ме нападна и със седемте си глави, съскайки и оголвайки зъби.
Добрата новина беше, че Тайсън не беше в непосредствена опасност. А лошата — след по-малко от секунда от мен щеше да е останала само локва разпадаща се плът.
Една от главите се стрелна към мен. Инстинктивно замахнах с меча.
— Недей! — извика Анабет.
Но вече беше късно. Главата на хидрата хвръкна и се изтърколи в тревата. За моя изненада, кървенето от чуканчето веднага спря и вратът се изду като балон. В следващия миг той се пръсна и се появиха две нови глави. Сега срещу себе си имах осемглава хидра.
— Пърси! — скара ми се Анабет. — Току-що някъде се е появил нов клон на „Чудовищни понички“.
Наведох се да избегна изплютата към мен отрова и измърморих:
— Аз съм на косъм от смъртта, а ти се тревожиш за нови заведения? Как да я убием?
— С огън! — отвърна тя. — Трябва да запалим огън!
Веднага се сетих за историята. От отсечените глави на хидрата нямаше да пораснат нови само ако успеехме да обгорим чуканчетата. Поне така беше направил Херкулес. Само че ние не разполагахме с огън.
Отстъпих към реката. Хидрата ме последва.
Анабет притича вляво от мен и размаха ножа си пред зъбите на една от главите, за да отвлече вниманието й, но една от другите се извъртя и я перна отстрани с такава сила, че я запрати в калта.
— Не удряй приятелите ми! — Тайсън връхлетя и застана между хидрата и Анабет. Докато Анабет се изправяше, той обсипваше чудовището с бързи юмручни удари като боксьор, но беше ясно, че нямаше да успее да го задържи твърде дълго.
Продължавахме да отстъпваме, като се пазехме от летящата към нас отрова и отблъсквахме главите, без да ги отсичаме. Давах си сметка, че само отлагахме смъртта си. Все някога щяхме да сгрешим и чудовището щеше да ни убие.
Изведнъж се чу странно туп-туп-туп, което в първия момент реших, че идваше от сърцето ми. Само че шумът беше толкова силен, че брегът се тресеше.
— Какво е това? — извика Анабет, без да отклонява поглед от хидрата.
— Парна машина — отвърна Тайсън.
— Какво? — гмурнах се настрани, за да избегна една отровна плюнка.
В този миг зад нас се разнесе познат женски глас:
— Ето ги! Пригответе оръдията!
Не смеех да обърна гръб на хидрата, но ако се досещах правилно кой стоеше зад нас, вече бяхме обградени от врагове от всички страни.
— Твърде близо са до чудовището, милейди — обади се мрачен мъжки глас.