— Не ме интересува! — отсече момичето. — Пълна пара напред!
— Слушам, милейди!
— Стреляйте, капитане!
Анабет осъзна какво ставаше частица от секундата преди мен и изкрещя:
— Залегнете!
Хвърлихме се по корем, а над нас се разнесе оглушително БУМ! Проблесна светлина, обгърна ни пушек и хидрата се разлетя на парчета, обливайки ни с отвратителна зелена течност, която се изпари в мига, в който докосна земята — така, както винаги се изпаряваха вътрешностите на чудовищата.
— Гадост! — изпищя Анабет.
— Параход! — извика радостно Тайсън.
Изправих се, кашляйки от барутния дим, който се носеше по брега.
Нагоре по реката към нас се приближаваше най-странният кораб, който някога бях виждал. Газеше дълбоко във водата като подводница и целият беше покри с метал. В средата стърчеше нещо като пирамида с отрязан връх с отвори от двете страни за оръдията. Отгоре се вееше знаме с див глиган и копие на кървавочервен, фон. По палубата се бяха подредили зомбита в сиви униформи — мъртви войници с прозрачна кожа, под която се виждаха черепите, досущ като тези, които охраняваха двореца на Хадес в Подземното царство.
Корабът беше броненосец от Гражданската война. По зеленясалите букви на носа едва се разчиташе името „Бирмингам“.
А до димящото оръдие, което едва не ни беше убило, стоеше Клариса в пълно бойно снаряжение.
— Загубеняци! — ухили се подигравателно тя. — Но май нямам друг избор, освен да ви спася. Качвайте се на борда!
Единайсета глава
Клариса изгърмява всичко
Ама яко сте загазили! — заяви Клариса.
Тъкмо бяхме приключили с обиколката на кораба, която изобщо не беше по наше желание — мрачните помещения бяха пълни с мъртви войници. Видяхме трюма с въглищата, пещите и двигателя, който стенеше и свистеше така, сякаш всеки миг щеше да избухне. Минахме през кабинката на щурмана, склада за боеприпаси и палубата с оръдията (любимото място на Клариса). Броненосецът беше екипиран с по две леки оръдия от лявата и дясната страна и по едно тежко на кърмата и носа — всички те специално пригодени да стрелят с гюлета от божествен бронз.
Навсякъде ни зяпаха мъртви моряци от Конфедерацията с призрачни брадати лица. Те си харесаха Анабет, тъй като тя им каза, че е от Вирджиния. Когато разбраха, че фамилията ми е Джаксън — като на южняшкия генерал, — проявиха интерес и към мен, но след това аз се прецаках с обяснението, че съм роден в Ню Йорк. Войниците веднага започнаха да съскат и да проклинат янките.
Тайсън адски го беше страх от тях. През цялото време държеше Анабет за ръката, което определено не й допадаше особено.
Накрая ни заведоха на вечеря. Капитанската каюта на „Бирмингам“ беше най-голямата на борда — в общи линии, колкото килер. Масата беше сложена — с бяла ленена покривка и порцеланов сервиз. Скелети на моряци ни поднесоха фъстъчено масло, сандвичи, чипс и безалкохолни. Направо ми се повдигаше при мисълта да сложа в устата си нещо, минало през ръцете на тези призраци, но гладът надделя.
— Тантал ви изключи завинаги — обяви злорадо Клариса. — Господин Д. заяви, че ако се появите в лагера, ще ви превърне в катерици и ще ви преследва с джипа си.
— Те ли ти дадоха кораба? — попитах.
— Не, разбира се. От баща ми е.
— Арес?
Клариса се усмихна подигравателно.
— Да не мислиш, че баща ти е единственият, който има власт над моретата? При всяка война духовете на загиналите от губещата страна са обречени да служат на Арес. Това е наказанието им, задето са били победени. Помолих се на татко да ми даде някакъв кораб и той ми прати този. Моряците са готови да изпълнят всяка моя заповед. Нали, капитане?
Застаналият зад нея мъж изглеждаше напрегнат и ядосан. Искрящите му зелени очи се впиха алчно в мен.
— Готови сме на всичко, за да приключи най-сетне тази адска война и да намерим мир. Ще се изправим срещу всеки, който пожелаете. И ще го унищожим.
Клариса се усмихна.
— „Ще се изправим срещу всеки, който пожелаете. И ще го унищожим!“ — повтори тя доволно. — Браво, капитане!
Тайсън премига уплашено.
— Клариса — обади се Анабет, — много е вероятно Люк също да се опита да вземе руното. Видяхме го. Той знае координатите и пътува на юг с огромен кораб, пълен с чудовища.
— Страхотно! Нямам търпение да го пратя на дъното!
— Не — възрази Анабет. — Трябва да обединим силите си. Нека ти помогнем…