Накъдето и да се обърнех, слънцето блестеше право в очите ми. Подавахме си бутилката с безалкохолно за по няколко глътки, мъчехме се да си заслоним с платното и разговаряхме за последния ми сън с Гроувър.
Според Анабет разполагахме с по-малко от двайсет и четири часа, за да намерим Гроувър, стига циклопът Полифем да не променеше решението си и да не се опиташе да се ожени за него по-рано.
— Да — отбелязах аз горчиво. — Човек никога не може да има вяра на циклоп.
Анабет отклони поглед към водата.
— Съжалявам, Пърси. Грешах за Тайсън. Ще ми се да можех да му го кажа.
Щеше да ми е много по-лесно, ако продължах да й се сърдя, само че не можех да го направя. Бяхме преминали през какви ли не приключения заедно. Беше ми спасявала живота неведнъж. Глупаво беше да я обвинявам.
Погледнах нищожните ни запаси — празния термос, шишенцето с витамини. Спомних си колко ядосан изглеждаше Люк, когато бях споменал баща му.
— Анабет, какво е пророчеството на Хирон?
Тя облиза устни.
— Пърси, знаеш, че не бива да…
— Знам, че Хирон е обещал на боговете да не ми казва. Но ти не си, нали?
— Знанието невинаги е от полза.
— Чуй се какви ги приказваш! Майка ти е богинята на мъдростта!
— Да, знам! Но когато някой герой узнае бъдещето си, винаги се опитва да го промени и това не води до нищо добро.
— Боговете се тревожат какво ще направя, когато порасна — предположих аз. — Щом навърша шестнайсет.
Анабет смутено мачкаше бейзболната си шапка-невидимка.
— Пърси, не знам цялото пророчество, но в него става дума за дете на някой от Тримата големи, което доживее до шестнайсетгодишна възраст. Това е била основната причина, заради която след Втората световна война Зевс, Посейдон и Хадес са се заклели да нямат повече деца. Следващото дете на Тримата големи, което доживее до шестнайсет, ще определи бъдещето на света.
— Защо?
— Защото то ще реши съдбата на Олимп. От него ще зависи дали боговете ще продължат да съществуват, или ще настъпи нова епоха.
Опитах се да си представя какво точно означаваше това. И макар че по принцип никога не хващах морска болест, сега изведнъж ми прилоша.
— Значи затова Кронос не ме уби миналото лято?
Тя кимна.
— Може да се окажеш извънредно полезен за него. Ако успее да те привлече на своя страна, боговете ще бъдат обречени.
— Но ако става дума за мен в пророчеството…
— За това ще можем да говорим едва ако оцелееш още три години. А това е много време за едно дете на боговете. Когато Хирон научил за Талия, решил, че пророчеството се отнася за нея. Затова толкова държал тя да стигне в безопасност в лагера. Но тя загина в битката и беше превърната в ела и въпросът се забрави. Докато не се появи ти.
Вдясно от нас във водата се мярна зелена гръбна перка, дълга около петнайсет метра, и после изчезна.
— А това дете от пророчеството… не може ли да е циклоп? — попитах аз. — Тримата големи имат много деца чудовища, нали?
Анабет поклати глава.
— Според оракула е човешко дете. Наистина няма никой друг, за когото може да се отнася, освен за теб.
— В такъв случай защо боговете са ме оставили да живея? По-разумно би било да ме убият.
— Така е.
— Благодаря ти много!
— Не знам, Пърси. Предполагам, че някои от боговете предпочитат да те видят мъртъв, но ги е страх да не разгневят Посейдон. Други… вероятно засега само те наблюдават и чакат да видят какво ще излезе от теб. Все пак може да бъдеш и средството за тяхното оцеляване. Основният въпрос е… какво ще направиш след три години? Какво решение ще вземеш?
— В пророчеството нищо ли не се казва за това?
Анабет се поколеба.
Може би щеше да ми каже още подробности, но в този момент се появи една чайка и кацна на мачтата. Анабет сепнато вдигна поглед, а птицата пусна едно клонче в скута й.
— Земя! — възкликна тя. — Наближаваме суша!
Изправих се. В далечината се мержелееше нещо синьокафеникаво. Не след дълго вече различавах остров с малка планина в средата, лъскави сгради, плаж с палмови дръвчета и пристанище със странна колекция от кораби.
Течението ни беше довлякло до някакво райско кътче насред Морето на чудовищата.
— Добре дошли!