Изведнъж нещо ме зачовърка.
— Защо тук няма нито един мъж?
— О, има — увери ме Цея. — Съвсем скоро ще ги видиш. Вземи, изпий го и ще ти ги покажа.
Обърнах се към синьото платно, откъдето ме гледаше моят по-красив двойник.
— Стига, Пърси — скара ми се Цея. — Най-трудното в процеса на пълно преобразяване е да се откажеш от контрола. Трябва да решиш дали искаш да вярваш на своите преценки какъв трябва да бъдеш, или на моите.
Гърлото ми беше пресъхнало.
— На вашите — чух се да казвам.
Цея се усмихна и ми подаде чашата. Надигнах я към устните си.
На вкус беше точно като ягодов шейк. В стомаха ми се разля топлина — в началото приятна, след това болезнено гореща, направо изгаряше вътрешностите ми.
Превих се на две и изтървах чашата.
— Какво… какво става?
— Не се тревожи, Пърси — отвърна Цея. — Болката ще отмине. Погледни! Точно както ти обещах — пълно преобразяване!
Нещо не беше наред, вече бях сигурен в това.
Завесата падна и в огледалото видях как ръцете ми треперят, пръстите ми се свиха и ми израснаха дълги тънки нокти. Появи се козина — на лицето, под ризата, по цялото ми тяло. Зъбите ми като че ли бяха прекалено големи за устата ми. Дрехите изведнъж ми бяха станали широки, а Цея изглеждаше по-висока — не, смалявах се!
За един ужасяващ миг потънах в мрак. Беше ме затиснала собствената ми риза. Опитах се да побягна, но нечии ръце ме сграбчиха здраво. Понечих да извикам за помощ, ала от устата ми излезе само:
— Црр! Црр! Црр!
Гигантските ръце ме вдигнаха във въздуха. Борех се отчаяно, размахвах окъселите си крака и ръце, но без никакъв резултат. Изведнъж се озовах право пред огромното лице на Цея.
— Страхотно! — прогърмя гласът й. Така ме стресна, че отново се разшавах, но тя ме стисна още по-здраво през корема. — Виждаш ли, Пърси? Вече отключи истинската си същност!
Приближи ме към огледалото и аз запищях ужасено:
— Црр! Црр! Црр!
Красивата усмихната Цея държеше пухкаво животинче със стърчащи зъби, малки лапички и бяло-оранжева козина. Когато се завъртях, косматото животинче също се завъртя. Аз бях… Аз бях…
— Морско свинче! — произнесе Цея. — Страхотно, нали? Мъжете са свине, Пърси Джаксън! Навремето ги превръщах в истински свине, но миришеха, заемаха място и отглеждането им беше трудно. Всъщност едва ли беше по-трудно, отколкото в предишния им вид. С морските свинчета е много по-лесно! Ела сега да те запозная с другите мъже.
— Црр! — извиках аз и се опитах да я одраскам, но тя ме стисна толкова силно, че едва не припаднах.
— Не на мен тия, дребосъко — скара ми се тя. — Защото иначе ще нахраня бухалите с теб. Бъди добро момче и скачай в клетката. Ако си послушен, утре вече ще си далеч от тук. В училищата винаги се търсят нови морски свинчета за лабораторни опити.
Мислите ми препускаха, сърцето ми биеше учестено. Трябваше да стигна до дрехите си, които лежаха на купчина на пода. Въртоп беше в джоба ми и… И какво? Нямаше как да сваля капачката на химикала. А дори и да успеех, как щях да хвана меча?
Изпищях безпомощно, а Цея отвори решетъчната вратичка на клетката.
— Запознай се с грубияните, Пърси — рече тя. — Те определено не стават за мили домашни любимци, но може и да те научат да се държиш подобаващо. Повечето от тях са в клетката повече от триста години. Ако не искаш да останеш при тях завинаги, по-добре…
— Госпожице Цея? — разнесе се гласът на Анабет.
Цея изруга на старогръцки. Хвърли ме в клетката и затвори вратата. Напразно цвърчах и драсках с нокти по решетката. Видях как Цея срита дрехите ми под стана и в този миг Анабет влезе в стаята.
Едва я познах. Беше облечена в копринена рокля без ръкави като на Цея, само че бяла. Русата й коса беше измита, сресана и сплетена със златни нишки. Но най-лошото беше гримът — никога не си бях представял, че Анабет ще стигне чак дотам. Не че не изглеждаше добре. Всъщност, направо си изглеждаше страхотно. Вероятно щях да остана безмълвен, дори и да можех да кажа нещо повече от „Црр! Црр!“. Но имаше нещо сбъркано в цялата работа. Това просто не беше Анабет.
Тя се огледа и се намръщи.
— Къде е Пърси?
Зацвърчах отчаяно, но тя явно не ме чу.
Цея се усмихна.
— Подлага се на една процедура, скъпа. Не се тревожи. Изглеждаш прекрасно! Как ти се стори обиколката?
Очите на Анабет заискряха.
— Библиотеката е страхотна!