— Какво мислите за звънеца? — попита Холмс детектива.
— О, трябва да кажа, че не мога да разбера това звънене напълно!
— Да, то е много странно. Добре, повече няма за какво да се задържаме при вас. Довиждане, Форбс.
— И тъй, нищо ново, Уотсън! — каза моят приятел, когато излязохме на улицата. — Аз бях напълно сигурен, че прислужникът и неговата жена нямат пръст в тая работа, че не са замесени. Сега трябва да отидем да видим лорд Холдърс.
Министърът на външните работи ни прие веднага.
— Аз бих искал да ви задам два въпроса, лорд Холдърс — каза Шерлок, сядайки на едно от креслата в министерския кабинет.
— Ще бъда щастлив, ако мога да ви отговоря — отвърна учтиво лордът.
— Вие именно в тая стая ли разговаряхте с вашия братовчед за договора?
— Да.
— Знаеше ли някой за това?
— Никой.
— Да, ако никой не е знаел за даването на договора, крадецът е влязъл в стаята случайно. Това е първият пункт. Тогава, след като са минали девет седмици и нищо не се е чуло за този договор, ние можем да предполагаме, че няма да го намерим в Министерството на външните работи.
Лорд Холдърс повдигна рамене.
— Може би крадецът е чакал за по-добра награда? — попита Шерлок Холмс.
— Ако почака малко повече, той не ще получи въобще нещо. След няколко месеца договорът няма да представлява тайна.
— О, това е много важно — забеляза Холмс. — Благодаря за информацията, лорд Холдърс, а сега сбогом!
— Това е една добра следа — каза Холмс, когато излязохме вън. Но лордът далече не е толкова богат, колкото смятахме, и не е получавал пари. Не забелязахте ли, че неговите обувки са твърде стари? Сега, Уотсън, вие можете да отидете при своите пациенти, не ще правим нищо повече днес, но ако ме намерите утре на гарата, ние ще заминем за Уокинг с влака от 10 часа.
Следващия ден аз намерих своя приятел на гарата в уговорения час. Той беше особено тих по целия път за Уокинг и аз не можах да отгатна за какво мисли.
Когато пристигнахме в Бриабра, ние видяхме, че Фелбс беше по-добре.
— Има ли някакви новини? — беше първия му въпрос.
— Аз не мога да ви кажа нищо определено — отговори Холмс. — Видях Форбс и вашия чичо и имам известни идеи, които могат да ви помогнат.
— Тогава вие няма да ме изоставите?
— В никакъв случай.
— Аз съм така щастлива, че вие казахте това! — изрече госпожица Харисон.
— Но ние тук имаме повече новини — каза Фелбс и неговото лице посивя съвсем. — Аз започнах, да мисля, че моят живот е в опасност, а не само моята чест.
— Ах! — възкликна Холмс.
— Да, това е много странно, защото аз винаги съм мислел, че нямам неприятели. Миналата нощ спях без болногледачка. Около 2 часа сутринта внезапно ме разбуди лек шум. Първо помислих, че това е мишка, но шумът продължи дълго и разбрах, че идва от прозореца. Скочих от леглото и се спуснах нататък. Мъжът (защото имаше мъж на прозореца) изчезна с бързината на мълния, но аз имах време да видя, че неговото лице беше покрито с плащ. Сигурен съм в това, че той имаше един дълъг нож в ръката.
— Това е действително много интересно — каза Холмс. — И какво направихте после?
— Аз нямах сили да се впусна след него. Затова отворих прозореца, позвъних на звънеца и зачаках. Няколко минути по-късно Жозеф влезе в стаята. Той повика слугите и те прегледаха земята близо до моя прозорец. Намериха някакви следи в цветните лехи, но понеже беше много тъмно, не можаха да ги проследят по тревата, но намериха мястото, където крадецът се бе прехвърлил през оградата.
Историята подейства странно на Шерлок Холмс. Той стана от стола и започна да се разхожда из стаята.
— Мислите ли, че можете да обиколите къщата с мен? — попита Холмс, обръщайки се към Фелбс.
— О, разбира се! Аз имам достатъчно сили за това и ми се иска да прекарам малко на слънце. Жозеф ще излезе също с нас.
— И аз ще дойда! — извика госпожица Харисон.
— Съжалявам, но не трябва — каза Холмс, хващайки ръката й. — Аз трябва да ви помоля да останете тук.
Младото момиче изглеждаше недоволно, но изпълни нареждането на моя приятел. Жозеф ни посрещна навън и ние заедно отидохме под прозореца на Фелбсовата стая. Видяхме следите в цветните лехи, но те бяха така незабележими, че Холмс повдигна рамене.
— Това е безнадеждно — каза той. — Те не могат да ни кажат нищо. Нека обиколим къщата и да видим защо престъпникът е избрал именно тази стая. Прозорецът на спалнята и на столовата са широки, но те гледат към пътя… А, има една врата тук. За какво е тя?
— Това е страничната врата за слугите. Тя е затворена нощем.
— Държите ли нещо ценно в къщата?
— Не, нищо!