— Всичко това е вярно — продума Парсън. — Може би той наистина няма да ни убие, но помнете ми думата: на този кораб за нас вече няма живот!
През цялото това време с тревога обмислях своето собствено незавидно положение. Какво ще стане с мене, когато тия хора открият моето присъствие? Никога не бих могъл да се изплъзна, тъй както се удаде на Вълка Ларсен. И в същата минута Латимер извика отгоре:
— Хъмп! Капитанът те вика!
— Няма го тук! — отговори Парсън.
— Не, тук съм — продумах аз, като се стараех да придам на гласа си твърдост и смелост и в същия миг се свлякох от нара.
Матросите ме погледнаха ужасени. По лицата им се изписа страх, а заедно с това и оная злоба, която идва със страха.
— Сега ще дойда! — извиках аз на Латимер.
— О, не! Никъде няма да вървиш! — извика Кели, като застана между мене и стълбата, готов да ме стисне за гърлото. — Ах ти, подла гадина! Аз ще ти запуша устата!
— Пусни го! — заповяда Лич.
— За нищо на света! — бе грубият отговор.
Без дори да се помръдне от мястото си, Лич повтори:
— Пусни го, ти казвам! — Този път гласът му прозвуча решително и твърдо.
Ирландецът се поколеба. Тръгнах към него и той се отмести настрана. Като
стигнах до стълбата, аз се обърнах и изгледах зверските жестоки лица, вперили поглед в мене из полумрака. Изведнъж дълбоко съчувствие се събуди в душата ми. Спомних си думите на готвача. Колко трябва да ги мрази бог наистина, щом ги е обрекъл на такива мъки!
— Бъдете спокойни, нищо не съм видял и нищо не съм чул! — тихичко казах аз.
— Казвам ви, че той ще мълчи — чух думите на Лич, когато се качвах нагоре по стълбите. — И той не обича капитана повече от нас.
Намерих Вълка Ларсен в неговата каюта. Разсъблечен до голо и целият в кръв, той ме чакаше и ме поздрави с една от своите загадъчни усмивки.
— Хайде, докторе, залавяйте се за работа! По всичко изглежда, че ви предстои огромна практика по време на това пътуване. Не зная как би се справил „Призрак“ без вас. И ако бях способен на такова благородно чувство, аз бих казал, че стопанинът на този кораб ви е дълбоко признателен.
Аз бях вече Добре запознат със скромната корабна аптечка и се заех да стопля вода на печката, както и да приготвя всичко нужно за промиване и превързване. В това време Ларсен се разхождаше из каютата, смееше се, говореше и най-хладнокръвно разглеждаше раните си. За първи път го виждах разсъблечен и сега просто ахнах от почуда. Никога не съм проявявал култ към плътта, но притежавам достатъчно художествени чувства, за да оценя великолепието на това тяло.
Трябва да призная, че бях очарован от съвършенството на Л арсеновата фигура и от неговата — бих казал — свирепа красота. Бях имал случай да видя и други матроси от нашия кораб. Мнозина от тях притежаваха необикновено развити мускули, но всички си имаха по някакъв недостатък: ту някоя недостатъчно развита част на тялото, ту друга — неправилно развита или пък някакво изкривяване, което разваля симетрията; едни имаха много дълги, а други — много къси крака, едни бяха прекалено кокалести, а у други жилите изпъкваха повече, отколкото трябва. Само Уфти-Уфти се отличаваше с приятно телосложение, но именно това, което се харесваше у него, аз бих нарекъл женствено. Вълка Ларсен обаче беше истински мъжки тип, съвършен образец ,на мъжественост, почти като бог. Когато ходеше или когато движеше ръцете си, силните му мускули мърдаха и подскачаха под атлазената кожа. Забравих да кажа, че само лицето и шията му имаха загорял бронзов цвят. Тялото му, благодарение на неговия скандинавски произход, имаше белия цвят на най-бялата жена. Когато вдигаше ръка, за да опипа раната на главата си, двуглавите му мускули се движеха като живи под тази бяла покривка. Същите тези мускули неотдавна насмалко щяха да ме удушат, а после ги бях виждал да нанасят толкова много убийствени удари. Не можех да си сваля очите от него и стоях като закован на място. Бинтът почна да се размотава от ръката ми и се повлече по пода.
Вълка Ларсен забеляза, че го гледам втренчено.
— Господ ви е направил много добре! — рекох аз.
— Наистина ли? — отвърна той. — И аз сам мисля така , понякога и се чудя защо е постъпил така.
— С цел… — започнах аз.
— Оползотворяване — прекъсна ме той. — Всичко в това тяло е направено да действува, да бъде от полза. Тия мускули са създадени да сграбчват, да разкъсват и да унищожават всичко живо, което застава между мене и живота. Но мислили ли сте за другите живи същества? И те имат някакви мускули,. също така предназначени да сграбчват, да разкъсват и да унищожават. И когато тия същества се изпречат между мене и живота, тогава аз мога да сграбчвам, да разкъсвам и да унищожавам по-добре от тях. Целта не обяснява това, ползата — да.