Аз често се учудвах защо Вълка Ларсен не го убие и сложи край на всичко. Но той посрещаше това със смях, като че ли то му доставяше удоволствие. Изглежда, че тази игра го изпълваше с някаква особена възбуда — възбуда, изпитвана от хора, които укротяват диви зверове.
— Животът съдържа особен трепет и вълнение — обясняваше ми той, — когато виси на косъм. Човекът по природа е комарджия, а животът — най-голямото нещо, което може да се заложи. Колкото по-голям е рискът, толкова по-голямо е и вълнението. Защо да се лишавам от удоволствието да докарвам Лич до трескаво състояние? В това отношение аз му оказвам услуга. Ние и двамата се радваме на силната възбуда. Неговият живот е по-богат и по-славен от живота на всички други матроси, макар и сам да не съзнава това. Защото той има нещо, което те нямат — цел, която го поглъща напълно, да ме убие и надеждата, че това ще му се удаде. Истина ти казвам, Хъмп, Лич живее пълен и възвишен живот. Съмнявам се дали той някога е изпитвал такова напрежение и устремност в живота си и понякога искрено му завиждам, като гледам как беснее, стигнал крайния предел на своя гняв и чувствителност.
— Но това е подло, подло! — извиках аз — Всички преимущества са на ваша страна!
— Кой е по-голям подлец и страхливец от нас двамата — вие или аз? — попита ме той най-сериозно. — Ако това положение ви е неприятно, тогава вие правите компромис със съвестта си, като го търпите. Ако бяхте наистина силен и наистина верен на себе си, вие бихте се присъединили към Лич и Джонсън. Но вие се страхувате, страхувате! Искате да живеете. Животът във вас крещи, че иска да живее ,на каквато и да е цена. Така че вие водите мизерно съществуване, изменяте на вашите идеали, грешите срещу вашия жалък морал и ако има ад, вие насочвате душата си право към него! Да! Аз съм си избрал по-достойна роля. Аз не греша, тъй като съм верен на жизнените повели вътре в мене. И най-после аз не действувам против съвестта си, нещо, с което вие не можете да се похвалите.
В това, което той ми наговори, имаше горчива истина. Може би аз наистина бях страхливец и подлец. И колкото повече размишлявах върху това, толкова по-ясно ми ставаше, че моят дълг бе да изпълня неговия съвет: да се присъединя към Джонсън и Лич и да работя за неговата смърт. Към това, мисля, се прибавяше и строгата съвест на моите пуритански прадеди, която оправдаваше дори и убийството, когато то се извършва с благородна цел. Аз не можех да се откъсна от тези мисли. Да се освободи светът от подобно чудовище, ми се струваше проява на висш морал. От това човечеството ще стане по-добро и по-щастливо, а животът по-чист и по-приятен.
Като лежах в леглото си през безсънните нощи, дълго размишлявах върху всичко това ,и отново и отново си приповтарях всички събития. Разговарях с Джонсън и Лич по време на нощната вахта, когато Вълка Ларсен беше долу. Те и двамата бяха загубили надежда — Джонсън поради унилата черта в своя характер, а Лич, понеже се чувствуваше победен, изтощил силите си в неравната борба. Една нощ той поривисто сграбчи ръката ми и каза:
— Вие сте честен човек, мистър Ван Уейдън! Но стойте си, където сте, и дръжте устата си затворена. Гледайте си работата и не казвайте нищо. Нашата песен е изпята, зная аз. И все пак вие може би ще ни помогнете един ден, тъкмо когато ще имаме най-голяма нужда от вас.
И само на следния ден, когато на хоризонта откъм наветрената страна се очерта остров Уейнрайт, Вълка Ларсен изрече пророчески слова. Той току-що бе набил Джонсън, а също и Лич, който се бе притекъл на помощ на приятеля си.
— Лич — каза той, — ти знаеш, че рано или късно ще те убия, нали? ,
Вместо отговор последва ръмжене.
— А що се отнася до тебе, Джонсън, в края на краищата животът така ще ти омръзне, че ти сам ще се хвърлиш зад борда, преди аз да те довърша. Помни ми думата!
— Това е внушение — пошепна ми той настрана. — Обзалагам се с вас на една месечна заплата, че Джонсън така и ще постъпи.