— Що за развлечение е това? — попита тя.
— Попитайте капитан Ларсен — хладнокръвно и студено отговорих аз, макар кръвта ми да закипя при мисълта, че става свидетелка на такова зверство.
Мод Брюстър се готвеше да изпълни моя съвет, когато забеляза Уфти-Уфти, който стоеше право пред нея. Той държеше в ръцете си края на въжето, изпънал грациозното си тяло, което излъчваше сила и красота.
— Риба ли ловите? — попита го тя.
Той не отговори. Очите му, устремени в морето зад кърмата, изведнъж засвяткаха.
— Акула, сър! — извика той.
— Дърпайте! По-живо! Всички на въжето! — почна да вика Вълка Ларсен и по-бързо от всички скочи към въжето.
Мъгридж дочу предупредителния вик на канака и диво закрещя. Аз вече забелязах черните перки, които пореха водата и догонваха готвача по-бързо, отколкото ние успявахме да го теглим към кораба. Нашите шансове и шансовете на акулата бяха еднакви. Кой ще го грабне? Това беше въпрос на секунди. Когато Мъгридж се намери право пред нас, кърмата се спусна надолу по една вълна, което даде предимство на акулата. Плавниците изчезнаха, над водата бързо се мярна белият корем на акулата. Почти със същата бързина действуваше и Вълка Ларсен. Той изведнъж дръпна въжето с всичката си сила. Тялото на готвача се отдели от водата, но същевременно зад него се показа и главата на акулата. Мъгридж сви краката си, акулата сякаш едва докосна един от тях и отново се скри с плясък под водата. Но в този именно миг Томъс Мъгридж нададе пронизителен вик. После, като хваната на въдица риба, той прелетя през борда, падна върху палубата на ръце и крака и се претърколи няколко пъти.
Кървав фонтан шурна от него. Дясното ходило на Мъгридж липсваше: то бе отхапано до самия глезен. Погледнах веднага Мод Брюстър. Лицето и бе станало бяло, очите й разширени от ужас. Тя не гледаше Томъс Мъгридж, а Вълка Ларсен. Той забеляза това и с присъщото си късо разсмиване каза:
— Развлечение, мис Брюстър. Може би по-грубо от забавленията, с които сте привикнали, но мъжете си имат свои развлечения. Акулата не беше предвидена. Това…
В този миг Мъгридж повдигна глава и като се увери в размера на своята загуба, пропълзя по палубата и бързо впи зъби в крака на капитана. Ларсен се наведе и най-спокойно стисна с два пръста готвача за ушите. Челюстта неохотно се отвори. Ларсен се освободи.
— Както ви казах — продължи той, като че нищо не бе се случило, — акулата не влизаше в сметката ни. Това бе … хм … нека кажем, воля на провидението!
Мис Брюстър сякаш не чу тия думи, но в очите й се появиха гняв и отвращение. Тя едва се помръдна от мястото си, направи една-две крачки, олюля се и ми протегна ръка. Аз я подхванах навреме, за да не падне, и й помогнах да седне на покрива на кормилната кабина. Струваше ми се, че тозчас ще припадне, но тя успя да се овладее.
— Донесете турникета, мистър Ван Уейдън! — извика ми Вълка Ларсен.
Аз се поколебах. Устните на Мод Брюстър помръднаха, и макар че тя не изрече никакви думи, очите й ясно ми заповядаха да се притека на помощ на нещастника.
— Моля ви! — едва прошепна тя и аз трябваше да се подчиня.
По това време бях станал вече толкова добър хирург, че Вълка Ларсен, след като ми даде няколко съвета, ме остави с двама матроси за помощници. Сам той се зае с друга операция — да отмъсти на акулата. Зад борда хвърлиха във водата огромна кука, на която за стръв поставиха голямо парче солена сланина, и докато аз успях да зашия разкъсаните вени и артерии на Мъгридж, матросите с песни и викове изтегляха на борда провинилото се чудовище. Аз сам не можах да го видя, но моите „асистенти“ изтичваха един след друг до палубата, за да видят какво става там. Акулата, дълга шестнадесет фута, бе окачена на грот-вантите. Челюстите й бяха разтворени с лост до възможния предел, после пъхнаха в устата й кол, заострен от двата края, и то така, че когато изтеглиха лоста, челюстите не можеха вече да се затворят. След това отрязаха куката и пуснаха акулата обратно в морето. Все още силна и здрава, ала безпомощна, тя бе обречена на бавна смърт от глад — смърт, за която бе по-достоен човекът, който бе измислил това наказание.
[# Турникет — хирургически инструмент за прищипване на кръвоносните съдове при операции и пр., за да се спре кръвоизтичането. — Б. пр.]
Глава XXII
Когато Мод Брюстър се отправи към мене, аз вече знаех за какво ще стане дума. Цели десет минути я наблюдавах как сериозно разговаря с механика и като й направих знак да мълчи, отведох я по-далеч от кормчията. Лицето й бе бледо, но издаваше решителност, очите й — разширени от вълнение — изглеждаха особено големи и втренчено ме гледаха. Почувствувах някакво смущение, дори страх, защото разбрах, че тя се готвеше да вникне в душата на Хъмфри Ван Уейдън, а в това отношение Хъмфри Ван Уейдън едва ли имаше с какво да се гордее, откакто бе попаднал на „Призрак“.