— А който открадне моята кесия, ще открадне правото ми на живот! — бе неговият отговор. — Същата поговорка, само че казана по-иначе. Защото той ще ми открадне хляба и парчето месо, и постелята и с това ще подхвърли живота ми на опасност. Вие навярно знаете, че хлябът и супата, които раздават безплатно на бедните, съвсем не могат да стигнат за всички. А когато човек няма нищо в кесията си, тогава не му остава нищо друго освен да умре, и то най-мизерно, или пък бързо да я напълни отново.
— Но не разбирам как този параход би могъл да посегне на вашата кесия.
— Почакайте и ще видите — отговори той мрачно.
Не трябваше да чакаме дълго. Като изпревари с няколко мили нашите лодки, „Македония“ почна да спуска своите. Знаехме, че на нея има четиринадесет лодки срещу нашите пет (ние бяхме вече загубили една, с която избяга Уейнрайт). „Македония“ спусна няколко лодки далече от подветрената страна на нашата последна лодка, сетне спусна други напреко на нашия ход, а последните отправи далеч от наветрената страна на нашата първа лодка. По този начин нашият лов бе провален. Зад нас нямаше никакви тюлени, а пред нас редицата на четиринадесетте лодки като огромна метла помиташе стадото пред себе си.
Нашите лодки продължиха лова на едно разстояние само от три-четири мили до мястото, където „Македония“ бе пуснала своите лодки, и след това се принудиха да се откажат от лова и да се приберат на кораба. Вятърът отслабна и като някакъв шепот се носеше над спокойния океан. В такова време и при наличността на огромното стадо тюлени ловът би могъл да бъде блестящ. Такива дни се срещат рядко — по един-два или най-много три — дори и през най-благоприятния сезон. И нашите хора — гребците и кормчиите, както и ловците — се струпаха на палубата, ядосани и озлобени. Всеки се чувствуваше ограбен. Докато издигаха лодките на борда, матросите отправяха такива проклятия и ругатни, които, ако можеха да убиват, биха изпратили завинаги Смъртта Ларсен в ада.
— Да пукне дано! И да бъде проклет во веки веков! — благославяше го Луис и очите му святкаха, докато привързваше лодката си.
— Послушайте ги само и ми кажете какво би могло да развълнува техните души? — заговори Вълка Ларсен. — Вяра? Любов? Възвишени идеали? Доброто? Красотата? Истината?
— Оскърбено е тяхното вродено чувство за справедливост — намеси се в разговора Мод Брюстър.
Тя стоеше на десетина крачки от нас, опряла се с една ръка на грот-вантите и полюлявайки се леко в такт с кораба. Не издигна глас, но аз все пак бях поразен от неговата чистота и звънливост. Ах, каква сладка музика беше това за ушите ми! В тая минута не смеех да я погледна от страх, да не се издам. Светлокафявите й къдрави коси, които се показаха изпод моряшката й шапчица, бяха позлатени от слънцето и изглеждаха като ореол около нежното й овално лице. Тя беше просто очарователна и пълна със съблазън, а същевременно необикновената й одухотвореност и придаваше нещо неземно. Моето предишно възторжено преклонение пред живота възкръсна при вида на това прелестно негово въплъщение и студените разсъждения на Вълка Ларсен върху смисъла на живота ми се сториха глупави и смешни.
— Вие сте сантиментална като мистър Ван Уейдън — язвително забеляза Вълка Ларсен. — Тия хора ругаят, защото някой им попречи да изпълнят своите желания. Това е всичко. А какви са техните желания? Да похапнат нещо по-вкусно, да легнат на меко легло, когато слязат на брега, и получат по-голяма сумичка пари: жени, пиянствуване, да свинствуват — това са техните желания, техните възвишени стремежи, техните идеали, ако щете, С това са изпълнени душите им, това е техният духовен облик. Наистина начинът, по който изразяват своите чувства, не е много привлекателен, при все това той показва колко много са засегнати те, колко много са засегнати техните кесии. Защото, който посяга на кесиите им, посяга на техните души.
— Но съдейки по държането ви, не личи да е засегната и вашата кесия — каза тя, като се усмихна.
— Това ще рече, че аз само се държа по-иначе, докато всъщност и кесията, и душата ми са засегнати. Според днешните цени на кожите на лондонския пазар, пресметнато грубо, „Македония“ ни лиши от стока на стойност около хиляда и петстотин долара.
— Вие говорите за това тъй спокойно … — започна тя.
— Но аз съвсем не съм спокоен — прекъсна я той. — Бих могъл да убия човека, който ме ограби! Да, да, зная … той е мой брат! Глупости! Сантименталности!
Изразът на лицето му се измени внезапно, гласът му стана по-мек и напълно искрен, когато добави:
— Вие, сантименталните хора, трябва да сте щастливи, наистина щастливи. Вие мечтаете за добри неща и тъй като понякога намирате добри неща в живота, сами се чувствувате добре. А сега кажете ми, вие двамата намирате ли, че аз съм добър?