— Не те чаках тъй рано… — заговори тя, но забеляза необичайно строгото изражение на лицето му. — Защо… какво се е случило? — извика девойката, рязко предупредена от прозрението си, че се е случило някакво нещастие.
— Нищо, което да те разтревожи, мила, и все пак нещо, което може да те ядоса. — Той обви с ръка тънкия й кръст над широкия кринолин, отведе я нежно обратно до стола, а сам седна на седалката под прозореца. — Ти храниш ли добри чувства към сър Джон Килигрю? — В гласа му звучеше потвърждение и въпрос.
— Ами да. Той беше наш настойник, докато брат ми стана пълнолетен.
Сър Оливър изкриви лице.
— Да, в това е бедата. Е, аз насмалко щях да го убия.
Розамунд се отдръпна от него, отпусна се на стола и той забеляза как ужас се появи в нейните очи и обезкърви лицето й. Сър Оливър побърза да обясни причините, довели до това; разказа накратко клеветите, с които сър Джон го беше очернил, за да излее злобата си за това, че са му попречили да получи многожеланото позволително да строи в Смитик.
— Това нямаше голямо значение — завърши той. — Аз знаех, че за мене се разправят тия приказки, но гледах на тях със същото презрение, с което гледам и на техния разпространител. Обаче той отиде по-далече, Роуз, той насъска брат ти срещу мен и разпали тлеещото у него озлобление, което съществуваше между нашите родове по времето на баща ми. Днес Питър дойде при мен с явното намерение да подхване кавга. Той ме оскърби, както никой досега не ме е оскърбявал.
При тези думи девойката извика и нейната без това голяма тревога се удвои. Сър Оливър се усмихна:
— Нима допускаш, че бих могъл да му причиня зло? Той е твой брат и е свят за мене. Питър дойде да ми каже, че между нас не можело да става и дума за годеж, забрани ми завинаги да посещавам Годолфин Корт, нарече ме в лицето пират и вампир и поруга паметта на баща ми. Аз проследих корена на всички злини до Килигрю и отидох направо в Аруинак, за да пресека завинаги този извор на лъжи. Не сполучих да извърша всичко тъй, както възнамерявах. Виждаш, че съм откровен, моя Роуз. Възможно е сър Джон да остане жив, надявам се в такъв случай да се поучи от урока. Дойдох направо при теб — заключи той, — та да можеш да чуеш за станалото от мен, преди някой друг да дойде и да ме очерни с лъжливи описания за случилото се.
— Ти… ти имаш предвид Питър? — каза тя.
— Уви! — въздъхна сър Оливър. Розамунд остана мълчалива и бледа, загледана направо пред себе си и съвсем не в сър Оливър. Най-после заговори.
— Аз малко разбирам мъжете — рече тя с тъжен и слаб глас. — Пък и как ли бих могла да ги разбирам, аз, една девойка, водила манастирски живот? Казаха ми, че си бил буен и невъздържан, затаил дълбока вражда, с лесно пламваща омраза, жесток и безпощаден в преследването на враговете.
— И ти си била подготвена от сър Джон — промърмори той и отривисто се изсмя.
— Всичко това ми беше казано — продължи девойката, сякаш сър Оливър не бе проговарял. — но аз отказах да го повярвам, защото сърцето ми принадлежи на теб. Пък ти… какво доказа ти днес?
— Своята сдържаност — отсечено отвърна той.
— Сдържаност? — повтори Розамунд и устните й се извиха в уморена подигравателна усмивка. — Май че ми се присмиваш?
Той започна да обяснява:
— Казах ти какво е направил сър Джон. Казах ти: зная, че по-голямата част от това — а то засяга преди всичко моята чест. — по-голямата част от това сър Джон е извършил доста отдавна. Въпреки това аз търпях с мълчаливо презрение. Нима с това показах, че лесно пламвам и ставам безпощаден? Какво беше това, ако не истинска сдържаност? И когато най-сетне в дребнавото си търгашеско озлобление той стигна дотам, че се опита да пресуши извора на щастието ми в живота и изпрати брат ти да ме оскърби, аз все пак успявам да се сдържа, да разбера, че брат ти е само оръдие, и се отправям направо към ръката, която си е послужила с него. Понеже привързаността ти към сър Джон ми бе известна, аз го търпях толкова, колкото не би го търпял никой честен човек в Англия.
Но като видя, че тя все още отбягва погледа му и продължава да седи все тъй скована, ужасена от новината, че мъжът, когото люби, е обагрил ръцете си с кръвта на друг, когото също обича, сър Оливър вложи в защитата си повече жар. Той коленичи до стола й и взе в големите си жилести ръце нежните й пръсти, което тя му позволи с равнодушие.
— Роуз — възкликна сър Оливър и дълбокият му глас умолително затрептя, — пропъди от ума си всичко чуто. Помисли само за това, което се случи. Представи си, че моят брат Лайонел дойде при теб и понеже има някаква сила и влияние, които да го крепят, се закълне, че ти никога не ще се омъжиш за мене, или се закълне, че ще попречи на тази женитба, защото те смята за жена, която не би могла с чест да носи моето име; и представи си, че отгоре на всичко това оскърби паметта на покойния ти баща, какъв отговор би му дала? Кажи, Роуз! Бъди честна спрямо себе си и спрямо мене. Постави се на моето място и ми кажи честно дали все още ме осъждаш за стореното. Признай дали то се различава от онова, което би искала да направиш в описаното от мене положение.