— И има вкус на ягода?
Катуел въздъхна.
— Не, на брюкселско зеле. Магията не е напълно успешна. Мислех си, че ще може малко да поразвесели принцесата, но тя ги хвърли по мен. Срамота е да ги хвърлим на вятъра. Заповядай.
Морт зяпна срещу него.
— Тя ги е хвърлила по теб?
— Съвсем точно, страхувам се. Много решителна млада госпожица.
„Здрасти“, рече един глас в дъното на съзнанието на Морт, „пак си ти, за да си отбележиш, че шансовете принцесата даже да си мисли да знаеш-какво с този тук, са повече от никакви“.
Махай се, помисли си Морт. Подсъзнанието му го тревожеше. То явно имаше директна връзка с части от тялото му, които той искаше да забрави в този момент.
— Защо си тук? — каза той на глас. — Това има ли нещо общо с всички тези картини?
— Хубава идея, нали така? — засия Катуел. — Аз самият много се гордея с нея.
— Извинявай — немощно рече Морт. — Имах тежък ден. Струва ми се, че бих поседнал някъде.
— Може в Тронната Зала — каза Катуел. — По това време на нощта там няма никой. Всички спят.
Морт кимна, след което погледна подозрително младия магьосник.
— А ти какво правиш буден тогава? — попита той.
— Хм — рече Катуел. — Хм, просто си помислих, че ще проверя дали няма нещо в килера.
Той сви рамене.10
Сега е време да съобщим, че Катуел също забелязва, че Морт, дори един такъв, изтощен от язденето и от липсата на сън, блести някакси отвътре и по някакъв странен начин, без да има връзка с ръста, е въпреки това по-голям от живота. Разликата е, че Катуел по обучение е по-досетлив от останалите хора и знае, че в окултните работи очевидният отговор обикновено е грешният.
Морт може да върви разсеяно през стени и да пие чиста проба средство за овдовяване, ако беше женен, абсолютно спокойно, не защото се превръща в призрак, а защото става опасно истински.
Всъщност, докато момчето се препъва, докато вървят по тихите коридори и минава през една мраморна колона, без да забележи, става ясно, че от негова гледна точка светът се превръща в адски несъществено място.
— Току-що мина през една мраморна колона — забеляза Катуел. — Как го направи?
— Така ли? — Морт се огледа. Колоната изглеждаше доста здрава. Той я бутна с ръка и леко си ожули лакътя.
— Мога да се закълна, че го направи — каза Катуел. — Магьосниците ги забелязват тези неща, да знаеш. — Той бръкна в джоба на робата си.
— Тогава забелязал ли си купола от мъгла около страната? — попита Морт.
Катуел изписка. Бурканът в ръката му падна и се разби в плочите; разнесе се миризма на леко гранясали подправки за салата.
— Вече?
— За вече не знам — отвърна Морт, — но тази пращяща стена съществува и се плъзга над земята, а никой друг явно не се притеснява от това и…
— Колко бързо се движеше?
— … тя променя нещата!
— Ти си я видял? Колко е далече? Колко бързо се движи?
— Разбира се, че я видях. Минах два пъти през нея. Беше като…
— Но ти не си магьосник, тогава защо…
— Ти какво правиш тук, обаче…
Катуел си пое дълбоко дъх.
— Всички да млъкнат! — изпищя той.
Настъпи тишина. После магьосникът сграбчи Морт за ръката.
— Хайде! — каза той и го задърпа назад по коридора. — Не знам кой си точно и се надявам един ден да имам време да го разбера, но скоро ще се случи нещо наистина ужасно и си мисля, че ти по някакъв начин си замесен в него.
— Нещо ужасно? Кога?
— Това зависи на какво разстояние оттук е преградата и колко бързо се движи — каза Катуел, докато влачеше Морт по един страничен коридор. Когато излязоха през една малка дъбова врата, той пусна ръката му и отново затършува из джоба си, като първо извади от него малка твърда бучка сирене и неприятно смачкан домат.
— Би ли ги подържал? Благодаря ти. — Той продължи да рови, измъкна един ключ и отключи вратата.
— Ще убие принцесата, нали? — попита Морт.
— Да — каза Катуел — но и не. — Той спря с ръка на ръчката на вратата. — Много прозорливо от твоя страна. Откъде разбра?
— Аз… — поколеба се Морт.
— Тя ми разказа много странна история — каза Катуел.
— Предполагам — отвърна Морт. — Ако е била невероятна, значи е истина.
— Значи ти си това? Помощникът на Смърт?
— Да. Макар че сега не съм на работа.
— Радвам се да го чуя.
Катуел затвори вратата след тях и затършува за свещ. Чу се пукване, проблесна синя светлина и хленчене.
— Съжалявам — рече той и си засмука пръстите. — Магия за огън. Така и не можах да й хвана чалъма.
— Ти очакваше този купол, нали? — настойчиво попита Морт. — Какао ще се случи, когато той се спусне?
Магьосникът се отпусна тежко върху остатъците от някакъв сандвич с бекон.
10
Имаше половин бурканче стара майонеза, парче много старо сирене и един домат с бяла плесен отгоре. Тъй като през деня килерът на двореца на Сто Лат обикновено съдържаше петнайсет цели елена, сто двойки яребици, петдесет каци масло, двеста котила зайци, седемдесет и пет половини заклани говеда, две мили подбрани наденички, всякакви птици, осемдесет дузини яйца, няколко есетри от Кръглото Море, една бъчва хайвер и слонски крак, напълнен с маслини, Катуел още веднъж беше научил, че една универсална проява на суровата, естествена магия из цялата вселена е следната: че всеки домашен килер за храна, нападнат тайно посред нощ, винаги съдържа, независимо какъв е дневният му инвентар, половин бурканче стара майонеза, парче много старо сирене и един домат с бяла плесен отгоре.