Въпреки че гарантира пред Елена конфиденциалността на срещата, Габриел премълча една малка подробност: той не беше единственият слушател на разказа й. С помощта на чифт малки, добре замаскирани микрофони и обезопасена сателитна връзка разговорът им се предаваше на живо в четири точки по земното кълбо: булевард „Цар Саул“ в Тел Авив, щабовете на МИ5 и МИ6 в Лондон и Общия оперативен център на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Ейдриън Картър седеше на стола, който бе запазен за директора на националната тайна служба. Известен със спокойното си, безпристрастно поведение по време на кризи, Картър изглеждаше отегчен от предаването, сякаш слушаше някаква скучна радиопрограма. Това обаче се промени в момента, в който Елена спомена думата игла. Понеже говореше руски, Ейдриън нямаше нужда от превод, за да разбере значението на думата. Затова побърза да се обади по вътрешния телефон, който звънеше на бюрото на директора.
— Стрелите на Аллах са истински — каза Картър. — Някой трябва да съобщи това в Белия дом. Веднага.
45. Планински масив Мор, Франция
Двамата излязоха на терасата. Беше малка, отрупана със саксии, в които растяха билки и цветя, и тънеше в сянката на две пинии. Пред терасата имаше стара маслинова горичка, която се простираше до тясна клисура; на отсрещния склон се виждаха две малки вили, които сякаш бяха нарисувани от Сезан49. В далечината се чуваше истеричен детски плач. Елена направи всичко възможно да го игнорира, докато разказваше остатъка от историята на Габриел. Дискретният й обяд с Олга Сухова. Кошмарното убийство на Александър Лубин в Куршевел. Кризата след новината за смъртта на Борис Островски в базиликата „Свети Петър“.
— Изолирах се от външния свят. Спрях да гледам телевизия. Спрях да чета вестници. Страхувах се… Боях се да не науча, че някой самолет е бил свален или че заради мен е бил убит друг журналист. С времето успях да си внуша, че всичко това в действителност никога не се е случвало. Няма никакви ракети, казах си аз. Никаква делегация не е идвала в дома ми, за да купува оръжия от съпруга ми. Не съществува таен план за препродаване на част от стоката на терористите от Ал Кайда. Всичко това е само лош сън. Някакво недоразумение. Измислица. После ми се обади моят приятел Алистър Лийч във връзка с картина на Мери Касат. И ето ме сега тук.
Детето продължаваше да плаче от другата страна на клисурата.
— Няма ли кой да помогне на това бедно същество? — Тя погледна Габриел. — Имате ли деца, господин Алон?
Той се поколеба, преди да отговори.
— Имах син — каза тихо Габриел. — Един терорист сложи бомба в колата ми. Искаше да си отмъсти, защото убих брат му. Тя избухна, докато жена ми и синът ми бяха вътре.
— А жена ви?
— Тя оцеля. — Габриел замълча, като се взираше отвъд клисурата. — Може би щеше да е по-добре, ако беше починала. Трябваха ми няколко секунди, за да успея да я извадя от колата. Беше обгоряла лошо.
— Боже мой, толкова съжалявам! Не трябваше…
— Всичко е наред, Елена. Това се случи много отдавна.
— В Израел ли се случи?
— Не. Във Виена. Недалеч от катедралата.
Детето отвъд клисурата внезапно млъкна. Габриел сякаш не го забеляза, погълнат от опитите си да отвори бутилка розе. Той напълни една-единствена чаша и я подаде на Харкова.
— Пийнете малко. Важно е дъхът ви да мирише на алкохол, когато се приберете вкъщи. Иван ще го очаква.
Тя поднесе чашата към устните си и се загледа в клоните на пиниите, които се поклащаха от лекия бриз.
— Как стана така? Как се озовахме заедно на това място, вие и аз?
— Бяхте доведена тук от телефонно обаждане, на което не е трябвало да отговаряте. А аз — от Борис Островски. Той отиде в Рим заради мен. Опитваше се да ми каже за Иван. Умря в ръцете ми, преди да успее да ми предаде съобщението си. Затова се наложи да замина за Москва и да се срещна с Олга.
— С нея ли бяхте, когато са я нападнали наемните убийци?
Той кимна утвърдително.
— Как успяхте да избягате от онова стълбище, без да ви убият?
— Ще ви разкажа някой друг път, Елена. Пийнете още вино. Трябва да изглеждате малко замаяна, когато се приберете.
Тя се подчини, после попита:
— В такъв случай, както би казал Ленин, великият революционер и баща на Съветския съюз, какво трябва да се направи? Какво ще направим по въпроса с ракетите, които съпругът ми е поставил в ръцете на убийците?
49
Пол Сезан (1839 — 1906) — прочут френски живописец, представител на постимпресионизма; творчеството му оказва значително влияние върху кубизма. — Б.пр.